Скални ниши в Източни Родопи
Скалните ниши са най-многобройната група от мегалитни скални паметници. Разпространението им е основно ограничено до Източните Родопи, особено в централната им част. Срещат се по средното течение на река Арда, заедно с водосборните басейни на нейните притоци – реките Боровица, Перперешка, Върбица и Крумовица, както и по горното течение на река Олу дере. Обикновено са издълбани в подходящи скали – вулканичен туф, по-рядко пясъчник, понякога но по-рядко във варовик или твърда скала. Обикновено се изсичат по вертикални скали, на видни скални масиви, често на значителна височина, могат да бъдат поединично или на групи, най-често по слънчевата страна на скалите (гледат на юг, като има и изключения).
Най-често нишите имат извити, разширяващи се камери, вертикално отваряне и плоско дъно. Височината им варира между 0,60 и 1,00 м, дълбочината около 0,40 – 0,45 м, ширината на основата е 0,30 – 0,50 м, а в горната част 0,20 – 0,40 м. Почти всички по-големи комплекси включват по няколко структури, най-често срещаните са с трапецовидни отвори, но някои имат правоъгълна или овална форма, вероятно заради ерозията.
Недовършените ниши дават представа за технологията на изработка им. Обикновено първо се скицира входът (трапецовидната рамка), после се изсича пространството отгоре надолу, като накрая стените се изглаждат (за изсичането не са били вероятно използвани железни инструменти, а каменни и такива с костен връх). Изсичането на височина над 50 м е изисквало значително умение и безопасно оборудване.
Обикновено се изсичат от 3 до над 100 ниши в дадена скала, като изключение се срещат и единични. Към 2021 г. са локализирала над 4200 отделни единици.
Най-голяма концентрация има в комплекса Глухите камъни (където има 459 ниши върху площ от 0,25 кв. м, по време на проучванията екипа регистрират няколко халки издълбани в скалата, за които се предполага, че са служели за окачване на въжета, които са подпомагали изсичането на нишите). Особено многочислени са комплексите от скални ниши при селата Ангел войвода, Ночево, Женда, Дъждовница, Безводно, Сърница, Лисиците, Чуково, Чомаково, Равен, Морянци, Ефрем, Орешари, Красино, Скалина, Широко поле, Долно Черковище, Ардино. Разпространение на запад до линията Ардино – Безводно – Мурга – Йончево, на север границата достига до Драгойновския рид – Татарево – Долно Черковище – Малко градище, на юг и изток границата е трудна за определяне, защото липсва пълна информация, но най-общо за източна се приема Кралимарков камък в местността Кован кая – южно от Мезек, за южна – северните склонове на рида Мъгленик при селата Черничево и Гугутка.
Повечето учените са единодушни за култовата им функция и връзката им с тракийските погребални вярвания, както и със соларни и скални култове. Най-разпространено е тълкуванието, което ги свързва с тракийските погребални ритуали (нишите имат прилики с входовете на трапецовидните гробници, както и с входовете на култови съоръжения). Някои учени смятат, че нишите са били използвани от тракийската аристокрация, а други, че са служели за урни на обикновените хора, формални некрополи. Съществуват и алтернативни хипотези, че нишите са еднократни ритуални действия, свързани с дни от календара или посвещенчески ритуал. Според други те символизират врати към отвъдното. Някои учени ги свързват с култа към Великата богиня – майка.
