Kostadina Kostova erzählt über „Trifena“: Eine Geschichte, geboren aus dem uralten Gedächtnis der Rhodopen.
Die Geschichte erscheint uns oft fern und kühl – eine Abfolge geordneter Fakten, vertrockneter Daten, in Marmor gemeißelter Namen.
Doch manchmal kommt ein Buch, das der Vergangenheit Leben einhaucht – sie greifbar, atmend und erfüllt von menschlichen Ängsten, Ambitionen und Gefühlen macht.
Mit „Trifena“ führt uns Kostadina Kostova zurück ins Herz der antiken Rhodopen, wo reale Ereignisse und künstlerische Interpretation zu einer fesselnden Erzählung über Macht, Pflicht und Reifung verschmelzen.
Wir sprechen mit ihr über die Kraft des Ortes, über das Gleichgewicht zwischen Fakt und Fantasie und über den Weg, der an den Ufern des Pontus beginnt, nach Perperikon führt – und schließlich wieder zu uns selbst zurückkehrt. „Трифена“ Костадина Костова ни връща в сърцето на древните Родопи, където реални събития и художествена интерпретация се преплитат в завладяващ разказ за власт, дълг и израстване.
С нея разговаряме за силата на мястото, за баланса между факт и въображение и за пътя, който започва от бреговете на Понт и води до Perperikon – и обратно към нас самите.
1. Was hat Sie am stärksten am historischen Kontext von Perperikon und den antiken Rhodopen beim Schreiben von „Trifena“ fasziniert?
Die Rhodopen haben einen besonderen Platz in meinem Herzen – ich empfinde eine tiefe Verbundenheit mit dem Gebirge, das auch meine Heimat ist. Jede Begegnung mit historischen Quellen, die diese Region direkt oder indirekt erwähnen, erfüllt mich mit großer Aufregung. Die Magie von Perperikon ist bis heute spürbar. Mein natürlicher Impuls, wenn ich etwas liebe und mich dafür begeistere, ist es, es in eine Geschichte zu verwandeln.
2. Welche Bedeutung hat für Sie der Ort beim Entstehen einer Geschichte – kommt die Inspiration zuerst vom Ort oder von den Worten? Die Inspiration, über die alten Thraker zu schreiben, kam in erster Linie aus meiner Liebe zu den Rhodopen. Im eigentlichen Schreibprozess und beim Aufbau einzelner Szenen lassen mich vor allem die Figuren führen. Ich bemühe mich stets, sie in eine klare Wechselwirkung mit ihrer Umgebung zu setzen – in diesem Sinne werden die Orte auf ihre Weise zu handelnden Charakteren der Geschichte. Antonia Tryphaina beginnt ihre Reise über das Meer, doch erst mit dem Betreten des Festlands und dem Eindringen in das Herz des thrakischen Landes beginnt auch ihr persönliches Wachstum.
Вдъхновението да пиша за древните траки на първо място дойде именно от любовта към Родопите. В самия процес и изграждането на отделните сцени ме водят основно героите. Старая се те винаги да са в ясно взаимодействие със средата и в този смисъл местата по свой начин стават действащи лица в историята. Антония Трифена започва пътуването си по море, а стъпването и на суша и навлизането и в сърцето на тракийските земи бележат началото на нейното израстване като личност.
3. Колко време Ви отне проучването и как премина този процес?
С изненада осъзнах, че от началото на проучванията ми са минали вече 12 години. През това време аз следях, търсех и четях разнообразни извори за траките, за Древен Рим по нашите земи. В последните вече три години се заех с концентрирано проучване за Антония Трифена и събитията в романа. Както и при дебютния ми роман “Трето царство”, част от проучването се случваше по време на писането. Не започвам да пиша обаче, преди самата аз да съм потънала напълно в духа на епохата.
4. Антония Трифена е историческа фигура – потомка на Марк Антоний. Как се справихте с баланса между фактология и художествена свобода?
В романа има много герои, които са реални исторически личности – майката на Антония Питодорида, царят на Кападокия Архелай, Тигран, царят на Армения, принц Котис и одриското царско семейство и др. Косвено присъстват и бъдещите императори Тиберий и Калигула. Включени са историческите факти, свързани с тях – влиянието на Архелай и активната му намеса в политиката на региона, свалянето на Тигран от трона, политиката на Август за поддържане на мира в тези гранични за империята земи. Важна роля играе мощното въстание на Вологез, жрецът на бесите, за чието потушаване е била необходима намесата на римския наместник. Рядко си позволявам голяма художествена свобода – случва се да пропилея седмици в ровене и търсене на малка подробност, която може да няма пряко отражение върху сюжета. За мен е важно зад “сцената”, тоест самия текст, да стои солидна конструкция от факти и авторови решения. Така че се старая и художествената измислица да отговаря на епохата, доколкото това е възможно.
5. Образът на Антония Трифена съчетава власт, дълг и женска сила – как той кореспондира със съвременните разбирания за женственост? И какво би казала тя на една жена от XXI век?
Много интересен въпрос. Може би би казала: “По-силна си, отколкото си мислиш”. Ние имаме и свободи, и удобства, които приемаме за даденост, но биха впечатлили Антония.
6. Как читателите от „Трето царство“ реагираха на „Трифена“ – има ли обратна връзка, която Ви изненада?
Отзивите засега са много хубави и положителни и се надявам читателите да открият в “Трифена” една вълнуваща сама по себе си история. Двете книги са действително различни като исторически период и като динамика, но и двете разказват за много интересни епохи. Именно читателските отзиви ми обърнаха внимание на приликите – пълнокръвните герои, завладяващата атмосфера, интересните конфликти. Благодарна съм за тези думи.
7. Кои автори или книги са с Вас в процеса на писане – имате ли любими заглавия, които Ви вдъхновяват?
Ако говорим за антични сюжети, заглавието, което е останало с мен и към което често се връщам, е Quo Vadis. Там Сенкевич съчетава всичко – дълбока философия, пищен исторически фон, интересен сюжет, трогваща любовна история. И един персонаж като Петроний, който се помни завинаги.
Снимка на авторката: Невена Рикова
Други снимки: visitkardzhali.com и knigolubitel.com
Интервюто е съвместна инициатива на visitkardzhali.com и knigolubitel.com
