Вход

Блог

Легендата за Орфеевото цвете – Родопски силивряк

Легендата за Орфеевото цвете – Родопски силивряк


Силиврякът е мъхесто растение, което расте по отвесните скали в родопските ждрела. Цветовете му варират от бледорозови до тъмнолилави, разположени по стебло с височина до 15 см.

Орфеевото цвете е много чувствително към светлина и промени в температурата. Когато е на сянка, цветовете му се сгъват, а на слънчева светлина те се разпростират отново. Този защитен вид расте предимно върху скални терени, често в пукнатини на скални обекти и върху влажни и основно сенчести места.

Силиврякът се среща рядко и се намира предимно на труднодостъпни места в региона на реките Въча и Арда, както и в района около Ягодинска пещера и Триград. Защитен вид е и е включен в Червената книга на България.

Чрез способността си да изпада в анабиоза, Орфеевото цвете е оцеляло дори през ледниковия период.

Легендата за Орфеевото цвете

Една от легендите разказва за Орфей, който не успява да спаси своята обичана Евридика от царството на мъртвите и потъва в дълбока скръб. Неговите песни са изпълнени с меланхолия и тъга, а сълзите му се превръщат в парещи капки. Според преданието, именно от тези сълзи се ражда силиврякът.

Друга легенда разказва, че Орфей стои на ръба на скала и свири своите меланхолични, но чаровни мелодии. Вакханките се опитват да го привлекат, но без успех. Те се ядосват и нападат певеца, разкъсват го и хвърлят арфата му в реката. Изненадващо, след като арфата пада във водата, тя започва да свири сама, като че ли оплаква смъртта на своя господар. От капките кръв, които се стичат по скалите, се заражда силиврякът – вечното родопско цвете.

Още древните римляни били привлечени от безсмъртното родопско цвете и изобразили на своите монети, сечени по времето на император Антоний Пий (138 – 161 г.), Родопа, седнала на скала и държаща в дясната си ръка красивото Орфеево цвете.

Снимки: Wikipedia (автор: Peterdx)

VisitKardzhali

bg_BG