Пещера Светилище и едно от Каменните лица в Родопите

По пътеката водеща към връх Бездивен (1140 м), тръгвайки се от началната точка на маршрута (започващ от старите водни помпи в село Ненково), достигаме до Хайренлар, изоставената махала на с. Ненково, където спирайки да се насладим на невероятната гледка към околните хълмове и долини, и спокойствието и тишината на природата, в далечината, поглеждайки на изток, към недалечния (който е на 600 м, намиращ се и на около 250 м над светилището Калпак кая) скален масив, бихме могли да открием, едно от мистичните, потайни и интересни каменни лица (с поглед насочен в посока изгрева на слънцето), които се забелязват на много места в България, но сякаш в Родопите, техните образи носят една магия, нещо божествено. И вглеждайки се, в нас се пораждат купища въпроси, как са се появили, каква е символиката им, изобразяват ли някое конкретно божество, дали съзерцават небесния безкрай, каква е емоцията която изразяват, за разгадаването на това и отговорите на тези въпроси, може би е нужно да разчитаме на собствено си въображение, собствената ни емоция, състояние на духа и душата, с какви очи гледаме… Начинът им на възникване няма как да бъде съвсем ясен (не е и детайлно проучван), но предполагаме, че няма и нужда, точно в това все пак е красотата и мистика им. Но според някои са създадени от природните стихии, според други, с цел доизваяни за укрепване връзката на обикновения човек с боговете (природата), надарявайки камъка с много тайни, вяра, превръщайки го в сакрален, свещен – светилище, един вид грандиозен паметник на вярата и култа към небето и боговете на един безписмен народ.

Достигайки, по красивата горска пътека, в подножието на скалния масив, изправяйки се пред него, с лице на юг, е нужно да отместим само леко погледа си в ляво, в ниското, от високата скала, за да забележим, че тя пази тайната не само на мистериозното лице, което дали Майката-природата е изваяла, или е била намесена и човешката ръка, в основата на скалния масив е скътан входа на пещерата. Още пристъпвайки пред входа ѝ сме омагьосани от това което виждат очите ни, защото осъзнаваме, че стоим пред малка пещера, която силно ни напомня за не безизвестната пещера Утроба (намираща се в близост, на около 1,5 км, по права линия, на отсрещния хълм, на левия бряг на р. Боровица, в местността Тангардък кая ). Входът ѝ (от североизток) е доста висок, около 5 м, но от части е препречен от голям скален къс, който вероятно се е отчупил преди стотици години, в следствие на естествените климатични и природни процеси на изветряне и ерозияна на скала, поради което приблизителната ѝ дължина от около 34 м, се скъсява до около 26 м (при естествен наклон от 10-15 градуса, а самата тя е частично запълнена с пръст и отломени малки и по-големи късове от скалата и нивото по което стъпваме не е всъщност нейния под). Като в дъното ѝ, на фона на лекия сумрак в нея, се вижда проблясване на светлина, където има друг малък, тесен отвор, образно казано вход, втори (югозападен-горен, вероятно образуван от стичащата се вода и може би дооформен умишлено от човешка ръка), умалено копие на главния към пещерата, с размери около 0,70/0,40 м, за разлика от официално регистрираната и публикувана (през 2001 г.) пещера Утроба в Тангардък кая, при която в дъното ѝ се забелязва издълбаният олтар (висок около 1,30 м) – символизиращ матката, до който достига почти идеално оформен слънчев лъч (символизиращ фалос), но само през определено време от годината, когато слънцето се намира ниско на север, би могъл да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата (като според изчисленията това са месеците януари-февруари), действие което олицетворява свещената връзка между скалата и

Слънцето, възраждането на живота. Което е отличаващото я от класическия тип пещери-утроби, но не бихме могли да не забележим, като обхванем с поглед цялата пещера, също така и приликите, като пукнатината, макар и по-грубо оформена, преминаваща през цялата горна част (тавана) на пещерата, цялостната ѝ форма на женска утроба, стените, които носят усещането, че това не е само дело на природата, но и на човешка ръка, дооформила я до вида в който я виждаме днес. А като започнем по внимателно да изучаваме стените на пещерата забелязваме и множеството малки, в повечето случаи кръгли, с различни размери, но и с по-разнообразна форма, ниши, които също не бихме могли със сигурност да кажем, дали са дело на непрекъснато стичалата се, в пещерата, дълго време вода и природните процеси или са дооформени умишлено. Няма как да бъдем сигурни, без по-детайлно изследване от специалисти, че случайно сме се натъкнали на една нова, в района на Източните Родопи, пещера от типа „утроби“, но със сигурност сме открили още едно, от многототайно скътани съкровища, на този вълшебен край, на природни и исторически чудеса, на невероятна природа и на прекрасни, добри и топли хора.

Но стоейки в нея усещането е невероятно, леко странно, мистично, дълбоко, носи смесени чувства, олицетворение на силата на природата, но и на човешките вярвания още от древността, свещената им връзката с природата, култа към силата, към небето, Слънцето, Богинята-майка, смъртта, възраждането (подобно на самата природа), случващо се пещерата-светилище, разположено в планинските недра.