Храм Св. Успение Богородично

Православното духовно средище (манастирът) „Св. Успение Богородично“ се намира в
кв. “Гледка” на гр.Кърджали. Манастирът, изграден по инициатива на Отец Боян Саръев (благодарение на всеотдайността му, бе известен като един от основните стожери на християнската религия в Родопите) и изцяло със средствата на дарители, е един малкото новопостроени в България. Едно от най-посещаваните от туристи свети места в страната.

Според местните хора в началото на 20 век в кърджалийското село Джебироглар, на мястото на село Гледка (дн. кв.“Гледка“), живеела бежанка от Беломорска Тракия на име Калина Кехайова. Веднъж насън и се появила Богородица, която казала, че в местността „Чаира“, намираща се до самото село, селяните трябва да построят храм и да го кръстят на нейно име. Последват още два такива съня, като в последния светицата обещава да даде свидетелство за правотата на думите си. Така и става – на 28 януари 1928 г., след извършване на Велик водосвет, мъжът на Калина започва да копае на уреченото място, и още след първата копка се открива завита на руло икона, а след
втората копка – бликва вода (лековитата вода на аязмо). След случая, всички удивени от чудесата, правят щедри дарения за построяването на храм, като първоначално на мястото е построен дървен параклис. Така е поставено началото на църквата, предшественик на днешния манастир. В последствие на негово място е издигнат нов монолитен и просторен храм „Св. Успение Богородично“, осветен е на 29 май 1939 г (от Пловдивския Митрополит Кирил), с помощта и усилията на свещеник Васил Топузлиев (който свещонодейства тук цели 50 години – до 1983 г., като оставя трайна диря в съзнанието и духовния живот на всички) и местното население.
След няколкогодишно прекъсване на богослуженията, през 1990 г. в кварталния храм на кв. Гледка е въдворен отец Боян Саръев (5 май 1956 г. – 27 декември 2023 г.), известен на мнозина с благотворителната, мисионерска и проповедническа си дейност, който връща в лоното на православната църква десетки, а може би и стотици хора. През пролетта на 2000 г. отец Боян получава съновидение, в което Божията майка му дава наставление да изгради манастир, тъй като това място е свято, и ще идват на поклонение, да търсят утеха, християни от цяла България. Според думите на Богородица от видението, водата от кладенеца в двора била чудотворна и лекувала
всякакви телесни и душевни страдания.

След получените наставления от Св. Богородица, отецът и презвитерата му Красимира започват усилена работа. Постепенно обителта придобива днешния си вид, благодарение на любовта, старанието и даренията на множество миряни.
Днес православното средище „Св. Успение Богородично“ (с трикорабна базилика и висока камбанария извисяваща се над комплекса и виждаща се отдалеч) има обучителен център, в който се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри, магерница, конферентна зала, библиотека.
Всяка събота и неделя в манастира се провежда неделно училище (за деца в събота, а за възрастни в неделя). Създаден е приют за бездомни, в който им се осигурява подслон и храна. Впоследствие към центъра се отваря и социалната кухня, в която се хранят над 100 човека – бедни хора от различни етнически групи.

В двора на манастира се намира параклисът „Животоприемний източник“, построен около кладенеца, за който Божията майка казва, че е благословен и мнозина ще намерят изцеление при него.
Съхранявана в манастира е и ценна реликва – частица от св. Кръст Господен. Открита през 2002 г. при археологически разкопки на средновековен епископски център, намиращ се в подножието на Перперикон. При разкопките в абсидната част на епископската църква са открити бронзови нагръдни кръстове – реликвариуми. В един от кръстовете, в мощехранителница, са открити частици от св. Кръст Господен. На 1 декември 2002 г. частиците от св. Кръст Господен са пренесени в храма “Успение Богородично” на кв. Гледка, с литийно шествие, организирано от отец Боян Саръев и с
участието на благочестиви християни от цялата страна. Днес реликвата е изложена в храма за постоянно поклонение.