Вход

На трийсетина километра от град Кърджали, в северозападна посока, малко над язовир Кърджали, е сгушено, в подножието на източния склон на връх Бездивен, малкото родопско селце Ненково, в което живеят малко над 100 души и което сякаш е застинало във времето. Но малко са хората, които знаят, че преди да се стигне до селцето (на около 700 метра, южно от него), от лявата страна на пътя, който се вие успоредно на р. Боровица (чието старото име е Чамдере, е дълга 42 км. и е ляв приток на р. Арда, вливащ се в язовир Кърджали), почти неусетно се появява пред очите на пътуващите средновековен, каменен мост (подобен на небезизвестния Дяволски мост при с.
Дядовци, общ. Ардино), свързващ двата бряга на р. Боровица, малко преди с. Ненково, магнетичен, въздействащ с красотата си, но и сякаш откъснат от времето и забравен като самото село.


Мостът прави впечатления с внушителните си размери, каменния си и асиметричен градеж. Мостът е разположен на едно от важните трасета, което през 18 в. преминава през Източните Родопи и свързва Пловдив с Комотини, минавайки през Асеновград, Кърджали, Момчилград и прохода Маказа. Трасето на пътя преминава през твърде тежък планински терен, пресича стръмните брегове на р. Арда и притоците ѝ, реките Върбица, Боровица, Крумовица, Бяла река и др.

Достигайки до с. Ненково, трасето на пътя налага пресичане на р. Боровица, чието корито е твърде широко, което при снеготопенето и обилните дъждове, е твърде пълноводно. Това е и причината трасето на пътя да прехвърля реката по многосводест мост. От моста са запазени три отвора и един олекотител. Той е затлачен от наноси чакъл, влачени от реката, което не дава възможност да се определи височината на сводовете, нито да се видят основите на устоите. Дължината му е 59 м, а ширината на пътното платно 2,90 м. Изграден е от ломен речен камък, споен с хоросан. Само фризовете над отворите са градени от обработен камък. Настилката е от калдъръм. В горната част на фриза, на централния отвор, е изписана с арабски цифри годината, в която е построен.

Цифрите са разположени върху повърхността на камък, намиращ се от северната страна на моста,
вляво от ключовия камък. Изписана е годината 1195 г, в сегашно летоброене е 1780-1781 г. Върху страничния фриз, на запазения най-малък отвор, са вдлъбнати две длани. Вероятно по този начин анонимния строител е оставил своя „подпис“. (Александър Антонов, Каменни мостове в България 15-20 в., 2019 г., стр. 128-130)
Има местни легенди според които в основите на моста е било закопано злато и част от
камъните в основата са разкопани от хора търсещи съкровището. Източната и западната му част са достроявани и поправяни през съвремието, заради тези набези и буйните води на реката през пълноводните периоди от годината.

А малкото родопско село Ненково сякаш е застинало във времето, с тишината и спокойствието си, с малобройните останали в селото, но дружелюбни, възрастни хора, живеещи един живот извън обичайния ход на времето, свързан със земята и природата. Но разхождайки се, всеки от нас, по тесните калдъръмени улички, между старите каменни къщи с тиклени покриви, криещи зад стените си историите на едни други, изминали животи през последния век, биваме омагьосани от съхранената тиха и мистична атмосфера на това място. За която бихме могли да кажем, че допринася и факта, че единствената връзка на селцето с останалия свят е въженият мост на входа на му, наподобяващ като конструкция на небезизвестния въжен мост (над р. Върбица) при
с. Лисиците, общ. Кърджали
(разположено на единия бряг на язовир Студен кладенец),
но разбира се в по-малки размери.
При желание да се стигне до каменния, средновековен мост при с. Ненково, тръгвайки
се от гр. Кърджали, в посока към язовир Кърджали, се минава през село Срединка, след това пътя продължава през селата Енчец, Зелениково, Бленика, Пеньово, Дъждовница, Падърци. Пътят минава покрай едни от най-красивите гледки откриващи се към язовир Кърджали, както и към долината на р. Боровица и ярко зелените върхове на Бездивен (1140 м.), Радимар, Чиляка (1459 м.). Малко след село Дъждовница, дори от самия асфалтов път, при един от завоите, пред всеки се открива гледка към изсечените Скални ниши по високите и недостъпни места по отвесната скала. След с. Падърци се минава покрай приятната хижа „Боровица“, а на 5 км. южно от с. Ненково, от дясно на пътя се вижда табелата за Пещера Утроба.

VisitKardzhali

Categories

Regions

Location

Add Review

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked with *

Service
Price-quality
Region
Cleanliness

en_GB