Вход

Тайнственият древен град Перперикон буди любопитството и интереса, както на учените вече повече от столетие, така и на всеки запленен от историята и живота на хората живели, още от древността, из прекрасните Родопи. Античния и средновековен каменен комплекс Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км. североизточно от град Кърджали, извисява се на скален връх с височина 470 м. над долина, през която тече р. Перперек, която огражда от три страни скалния град, намира се на 2 км. южно от с. Горна крепост, на 4 км. източно от с. Стремци (в хълмовете при днешното село, се намират едни от най-големите антични и средновековни златни рудници в Европа) и на 6 км. западно от с. Перперек.

През 30-те години на ХХ в. останките на древния град са локализирани прецизно от археолога Иван Велков. Ученият регистрира и единствената видима тогава част от укреплението – стърчащата част от крепостна кула, която по-късно ще се оказва донжонът на средновековната цитадела. Първите истински археологически проучвания на Перперикон са проведени през 1979–1982 г. Те са осъществени под ръководството на Стамен Михайлов от Археологическия институт с музей към БАН и от уредника към Историческия музей в Кърджали, Иван Балкански. През 2000 г., след почти двадесетгодишен период, когато археологическите разкопки са прекъснати, започват най-мащабните редовни археологически разкопки в България след 1989 г., които продължават и до днес, като инвестираните от държавата средства планомерно се увеличават, от голям колектив от учени, покриващи огромния хронологически период от съществуването на живот на хълма, като научното ръководство е в ръцете на проф. Николай Овчаров. И днес, след десетилетните усилия на археолозите, Перперикон е разкрит в значителна степен. Като един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите, е един от най-популярните туристически дестинации в България (включен е в 100те национални туристически обекта на Република България).

Животът и култовата дейност на скалния връх възникват още във финала на каменно-медната епоха (Vто хил. пр. Хр.), свързани са с култа към Бога Слънце и засвидетелствани от регистрираните помещенията в скалите, издялани с примитивни сечива и откритите находки, като керамични съдове, глинени фигурки, каменни сечива и оръдия на труда.

Вече във финала на бронзовата епоха, във втората половина на ІІ хил. пр. Хр., на хълма и в неговите околности се създава огромен култов център. Започва прилагането на нови култови практики и ритуали. В продължение на векове се оформя и усъвършенства огромен култов комплекс, изсечен в скалите, включващ стотици помещения, като едно от тях е откритата, овалната зала с обгорен от огън каменен олтар, разположен в средата на помещението, с площадка за ритуалните действията на жреците (с огън и вино), намираща се непосредствено североизточно от олтара – именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. През XVIII-XII в. пр. Хр. Перперикон преживява първия си голям разцвет. А това не е какво да е време, а епохата на първата европейска цивилизация крито-микенската, на Троя и Микена. Оформянето на религията става особено интензивно в ранножелязната епоха, XI-VI в. пр. Хр., който също е добре засвидетелстван с керамични съдове и други археологически находки на Перперикон.

Животът на скалния връх продължава през последните векове на старата и първите векове на новата ера, за да достигне поредния си връх след идването на римляните на Балканския полуостров. Тогава се изгражда цял град с Акропол в най-високата част, северно и южно подградие, като града добива своя завършен облик заедно с Двореца-светилище, който е непосредствено под Акропола, от югоизток и който при изграждането на крепостната стена е включен в укрепената площ, вероятно заради специфика и значението които има. До него се достига през скалния проход, започващ от основата на скалния венец, по който е ставало изкачването от юг към грандиозния ансамбъл, като в северния му край, където се стеснява е изграден входа към комплекса. Цялостният ансамбъл има много сложен план, предопределен от високите скали от запад, север и юг, сред които е вместен. Всъщност долните етажи са изсечени в каменния масив до четири-пет метра височина и затова въобще може да реконструираме донякъде очертанията на Двореца-светилище. Вижда се, че неизвестните строители са успели да създадат невероятен комплекс, който няма преки аналогии в древната архитектура. Днес може да се говори само за приземния етаж, но и той е достатъчен, за да се види сложната плетеница от вътрешни дворове, зали, стаи, коридори и други помещения. Наред с откритата, овалната зала с каменен олтар в средата на помещението, другата най-голяма забележителност, намираща се в Долния двор на Двореца-светилище, е издяланият в северната стена трон с поставки за ръцете и краката на седящия (царски престол, свързан вероятно с орфическите ритуали).

През последните години бяха допроучени и последните части от крепостта на върха – Акропола. Вътрешността на Акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки. Направо в скалите, в източната част на Акропола е изсечена голяма сграда с базиликален план. Според данните от проведените археологически проучвания вероятно тя е представлявала езически храм, превърнат след приемането на християнството в църква, като от изток е добавена полукръгла апсида. От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, част от чиито колони са запазени дори и днес. Крепостта запазва своята важност и през Средновековието. В края на ХІІ в. Акрополът  е превърнат в мощна крепост, изградена е вътрешна крепостна стена, която превръща западната част в цитадела.

Данните от археологическите разкопки показват, че през XIII-XIV в. животът в крепостта Перперикон е бил интензивен. Той няма блясъка на античността, но показва важността на средновековния център. Върху останките от късноантичните храмове са построени нови църкви, а около тях се оформя голям некропол, даващ ни представа за броя на населението. Разкрити са и квартали със землянки и полуземлянки и частично използване на старите улици и сгради. Открива се много керамични съдове, оръжия и оръдия на труда, накити и монети, като някои от тях са изключително редките.

Към Перперикон са водели удобни пътища, свързващи го с пътя изток-запад Via Egnatia и с други комуникации във вътрешността на Балканския полуостров. Перперикон притежава сложно градоустройство, а след зачестилите през втората половина на ІІІ в. варварски нашествия Акрополът е ограден със здрави крепостни стени. Градът се развива през късноантичната и средновековната епоха, преживявайки периоди на кризи и възход. За тези столетия той многократно се променя, като едни сгради изчезват, за да се появят нови. В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През ХІІІ–ХІV в. за Перперикон нееднократно воюват Българското царство и Византийската империя. На просперитета е сложен край в началото на 60-те години на ХІV в., когато след тежка обсада градът е превзет от османските турци, а малко по-късно – изоставен завинаги.

Според откритите турски регистри крепостта вероятно запазва още известно време своите функции, а населението от околните села е християнско до  средата на ХVІІ в.

Междувременно след приключването на разкриването на Акропола, през последните години започва мащабното проучване на Южния квартал на Перперикон. Вече е разкрита огромна базилика от VІ в. с дължина 34 м и широчина 15 м. Западно от нея сега се проучва и голям архитектурен комплекс, който вероятно е епископската резиденция от същото време. Край тях се развиват жилищни и стопански сгради, както и некрополи, от античната и средновековната епоха.  

Свещеният скален град е уникален в археологически, исторически и природен аспект. Една от перлите в нашата история, а усещането да се види подобно творение в сърцето на Източните Родопи е невероятно и неописуемо. Регистрираните посещения на археологическия обект са над 100 000 годишно. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в експозицията на Регионалния историческия музей в град Кърджали.

До Перперикон се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.

Входни такси за Перперикон:

Ученици, студенти и пенсионери – 2 лв.

Посетители над 18 г. – 6,00 лв.

Беседа – 30 лв.

Намаление за групи над 20 души – 50%

Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно

VisitKardzhali

Категории

Характеристики

Локация

Местоположение

Добави отзив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Услуга
Цена-качество
Локация
Чистота

Отворено

Работно време

  • Понеделник 7:30 - 20:00
  • Вторник 7:30 - 20:00
  • Сряда 7:30 - 20:00
  • Четвъртък 7:30 - 20:00
  • Петък 7:30 - 20:00
  • Събота 7:30 - 20:00
  • Неделя 7:30 - 20:00
bg_BG