ИГЛИКА-ЖЪЛТА (PRIMULA OFFICINALIS, PRIMULA VERIS)
Представлява многогодишно, тревисто, красиво цъфтящо растение. Известно е още с имената: Игличина и Аглика. Наричат я още „цветето на Христос“. Класифицира се към семейството Игликови (Primulaceae).
УСТРОЙСТВО НА ИГЛИКА
Игличината израства на височина до 25 см. Листната й маса се развива под формата на розетка. Листата са с изразено назъбен листен ръб, дълги от 5 до 15 см и 2-6 см широки, с яйцевидна форма и набръчкво от корените. Оцветени са в тъмните нюанси на зелено-сивото. Коренището й е сиво-кафяво и от всичките му страни излизат белезникави коренчета. Цветоносното стъбло е безлистно и високо до около 20 см. Завършва с едри цветове, събрани на групички от по 10-30 на брой, образуващи чадъроподобно съцветие. Всяко цветче е с диаметър от 9 до 15 мм. Те носят различни нюанси на оцветяване в жълто. Цъфтят през април и май месец, а семената им узряват през юли и август.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИГЛИКА
Видът е разпространен в по-голямата част на умерения климатичен пояс на Европа и Азия. Губи се в северните ширини, за да се появи отново в северен Съдърланд и Орки и в Скандинавия. Среща се по ливади, гори, из храсталаци в планинските райони на цялата ни страна.
ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ НА ИГЛИКА
Използват се коренището с корените, цветовете и листата на растението. Корените могат да се прибират през пролетта или есента, като се изсушават за по-нататъшна употреба. Цветовете се събират при състояние на пълно разтваряне, без такива, които са увяхнали или неразтворени.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА ИГЛИКА
Корените на жълтата иглика съдържат примулаверин и примеверин и техни фенолни агликони. Изсушените корени съдържат значителни количества тритерпенови сапонини, като примула киселина I / II. Тези вещества в надземната част на растението се установяват в чашелистчетата, като в тях доминиращи съединения са флавоноидите.
Други вещества открити в коренищата и корените на игликата са гликозиди, етерични масла, витамини (аскорбинова киселина и каротин), катехинови дъбилни вещества. Надземната част на растението съдържа дъбилни вещества, витамин C, провитамин A, флавоноиди.
ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА
СВОЙСТВА НА БИЛКАТА
- отхрачващо;
- диуретично и потогонно;
- успокояващо нервната система;
- болкоуспокояващо;
- противовъзпалително;
- спазмолитично;
- седативно.
Жълтата иглика втечнява секретите в белия дроб и подпомага изхвърлянето им навън. В същото време увеличава стомашната секреция, което от своя страна подобрява процесите на храносмилане.
Съдържанието на сапонини в игликата, определя отхрачващото й действие, а салицилатите в нея имат болкоуспокояващи, противовъзпалителни и антипиретични ефекти.
Тритерпеноидните сапонини, установени в корена й са силно отхрачващо средство. Коренът притежава и леко диуретично, противоревматично и забавящо съсирването на кръвта действие.Листата имат сходни лечебни свойства с корените на растението, но са с по-слабо действие.
СЪСТОЯНИЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА
- простудни заболявания; – кашлица; – бронхит; – грип;
- коклюш;
- неврози, нервни кризи, стрес, тревожност;
- диария;
- астма;
- спазми, парализи;
- ревматизъм;
- алергии;
- задържане на течности в организма.
Игличината се прилага и при: оток в областта на носа и гърлото, главоболие, безсъние, хистерия, тремор, магарешка кашлица, подагра; невралгия, нервност и други оплакванията от страна на нервната система, отпадналост, скорбут, затруднено уриниране, възпаление на пикочните пътища
Тя помага за ускоряване на диурезата, като по този начин участва в стабилизиране на сърдечната дейност. Това е причината да се включва в лечението на сърдечна недостатъчност.
Корените, изсушен и под формата на прах, се използват за лечение на хронична кашлица (особено такава, която е свързана с хроничен бронхит и катарална конгестия), грип и други фебрилни състояния.
В комбинация с корен от тинтява, бъз, върбинка и киселец, игликата се използва за поддържане на здрави синуси и лечение на синузит.
При бронхит, корен от иглика в комбинация с мащерка действа откашлящо и облекчава симптомите на заболяването, включително хрема. Хомеопатично лекарство се прави от цялото растение. То се използва за лечение на бъбречни заболявания.
НАЧИН НА УПОТРЕБА
- запарка – 2 чаени лъжички иглика се добавят към 300 милилитра вряла вода и се оставят да киснат в продължение на половин час. Прецежда се и се пие 4-5 пъти по една кафена чаша през 2-3 часа;
- запарка от корени – ситно счукани корени в количество от 1 супена лъжица се заливат с 300 милилитра вряла вода. Така престояват в продължение на 30 минути. След прецеждане получената течност се приема в количество по 1 кафена чашка, 3 пъти на ден;
- запарка от цветове и листа – количество от 8 до 10 грама билкова маса се залива с 500 милилитра вряла вода, като така престоява 15 минути. След което се прецежда и се приема в количество по 1 кафена чашка, 3 пъти на ден.
ЖЪЛТАТА ИГЛИКА В КУЛИНАРИЯТА
Сок от билката се е използвал при пърженето на вратига (друга билка).
Младите листа могат да се консумират сурови или варени в различни основни ястия и супи. В миналото испанците са ги добавяли към салати. От тях може да се прави и чай.
Цветовете – сурови или варени, също могат да се влагат в ястия, консерви или като гарнитура. Прилагали са се като ароматизираща съставка на вино и оцет. Декоративната и ароматизиращата им стойност са по-ценени в кулинарията, отколкото хранителните им качества.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ЖЪЛТАТА ИГЛИКА С ЛЕКАРСТВА
- препоръчва се повишено внимание при съвместен прием на иглика с антиконвулсантни и противовъзпалителни средства;
да се приема внимателно и със сърдечни медикаменти;
- наличието на спазмолитични ефекти, резултат от употребата й, налагат внимателното й използване и със спазмолитици.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ЖЪЛТАТА ИГЛИКА С БИЛКИ И ДОБАВКИ
- приемът й да се извършва с повишено внимание при съвместна употреба с други билки и добавки, притежаващи антиконвулсивни, хемолитични, спазмолитични и противовъзпалителни свойства;
- внимателно да се комбинира и с билки и добавки, оказващи влияние върху сърдечната дейност.
Текст: Елена Топалова, Спортно-интелектуален клуб „Ахридос“
Снимки: Wikipedia
