Татул

Татул се намира в м. Кая Башъ, в южните покрайнини на малкото източно родопско селце Татул, на 17 км североизточно от Момчилград, по горното течение на р. Бююк дере (р. Големица), най-южен приток на р. Арда в тази зона. Цялата долина на р. Бююк дере, особено зоната от обекта край с. Татул на изток, покрай селата Нановица, Постник, Гургулица, Момина сълза и Биволяне, е много плодородна. Хълмовете не са високи, между тях има широки равнинни зони, а цялата долина се отваря широко към долината на р. Арда. Непосредствената околност на археологическия обект край Татул изобилства с останки от всички исторически периоди.

Самата скала („кая” на турски ез.) край Татул е ясно откроима като природно образувание и има форма на извисяваща се естествена, скална пирамида с основа от правоъгълен триъгълник. Основните страни са обърнати на запад и на юг, а северният ръб е подобен на скалните скатове на алпийските върхове – спуска се стръмно на север, като стената на североизток е почти отвесна. Скалната формация на Кая башъ представлява естествен природен феномен, който е бил дообработен от човешка ръка, като пресечена пирамида. В нея са издълбани две изключително интересни гробни ложета. Едното е разположено на върха, буквално под открито небе, а другото е в ниша, обърната на юг и покрита от дъговидно изсечена част от скалата – своеобразна скална арка с ясно откроим ръб. Точен аналог на разположението и оформлението на скалната пирамида при Татул засега не е известен. Тази удивителна скалната пирамида се е извисявала над естествения терен през всички исторически периоди, след като е била вече оформена по този начин. В наши дни тя също никога не е била скрита от зорките погледи на посетители и изследователи. Скалния комплекс-светилище се състои освен от двата саркофага, от изсечено в скалите стълбище, от изток, водещо към главния олтар – централно място за жертвоприношения в чест на бога Слънце и към двата гроба, триметров кладенец, както и множество други изсечени в скалите култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течности. Смята се че са оформени през ХVIII – ХI в. пр. Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет, за което свидетелстват откритите култови предмети – глинени съдове, прешлени, керамични съдове и предмети от бронз. През ХIII – ХII в. пр. Хр. светилището е пострадало при земетресения. Като в последствие около светилището през III-I в. пр. Хр. е изградена ограждаща стена с цел да укрепва и защитава култовия комплекс, във вътрешността му има няколко сгради, като една от тях се предполага че е храм-мавзолей, заради масивния и впечатляващ градеж, който има, и най-вероятно е иззела част от функциите на скалната пирамидата. Обновеното светилището вероятно просъществува до средата на I век. През Римската епоха са изградени много нови сгради около светилището, открито е значително количество римски керамични съдове, накити, предмети на бита. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. През III век светилището е опожарено. Нов период на разцвет започва през IХ–Х век. Тогава са извършени останалите преустройства в скалния комплекс. Финалният етап от живота върху хълма край село Татул се бележи от средновековен некропол (който Иван Балкански проучва) с богат гробен инвентар – множество накити – обеци, пръстени, бронзови гривни и други. Некрополът е датиран от него не по-късно от средата на XIII век, като с това настъпва и края на хилядолетния живот на хълма край село Татул.

Първите сведения за скалния комплекс край Татул са предоставени от краеведа Никола Иванов през 1933 г. През 60-те и 70-те години скалният ансамбъл буди вече сериозен интерес и е посетен от много български учени – археолози, историци, епиграфи, които създават и първите хипотези за неговата същност и предназначение, едни от тях са проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски.

Археологическите разкопки в м. Кая башъ започват през 1976 г. Те са осъществени от Иван Балкански, уредник в Окръжния исторически музей в гр. Кърджали, определил обекта за късноантична и средновековна крепост. През двете кампании от 1976 и 1977 г., за които има данни за неговата работа, той успява да разкопае голяма част от средновековния некропол във вътрешността на обекта. Проучванията са възобновени през 2004 г и продължават през 2005 г. и 2007 г., под научното ръководство на проф. Николай Овчаров. През 2022 г. разкопките в района са подновени след петнадесет годишно прекъсване, като продължават и през 2023 г., финансирани от община Момчилград и под научното ръководство отново на проф. Николай Овчаров, като за тези два сезона археолозите успяват да регистрират църква изградена през V-VI в. и просъществувала до XI-XII в., като под основите ѝ има по-стара монументална сграда, вероятно езически храм.

Скалните образувания не са най-високите в долината, но са в нейният идеален център, притежават визуална връзка с всички околни хълмове и се възвисяват над основния път в района, който е по течението на реката, като точно това прави Татул толкова впечатляващ, мистичен и поддържа легендите свързани с него.

През Праисторията, Античността и особено през Средновековието източният и южният склонове на хълма при Татул са осеяни с архитектурни комплекси, но за съжаление днес тази зона е покрита от гъста гора.

Работно време:

Понеделник – Неделя 09:00 ч – 20:00 /лятно време/

Понеделник – Неделя 09:00 ч – 17:00 /зимно време/

Входни такси за посещение:

За възрастни – 4 лв.

Пенсионери и ученици – 2 лв.

Екскурзоводска беседа – 15 лв.