Πώς θα φτάσετε στο φρούριο;
Από την πόλη Kardzhali, κατευθυνθείτε νότια προς την κατεύθυνση του Momchilgrad. Αφού φύγετε από την πόλη, μετά από περίπου 5 λεπτά παίρνετε την στροφή για το χωριό Gluhar. Από εδώ ακολουθείτε τις πινακίδες (ή gps) για το χωριό Višegrad. Από το Kardzhali μέχρι το χωριό Visegrad, είναι περίπου 12 χιλιόμετρα..
Περισσότερα για το φρούριο του Βίσεγκραντ
Το φρούριο Visegrad, чието име произлиза от славянския език и означава „висок град“, е важен исторически паметник с дълга и интересна история. Името ѝ е характерно за крепости в различни славянски държави, където то често обозначава укрепления, разположени на високи места.
Построена в периода от IV век пр. Хр. до I век сл. Хр., крепостта Вишеград е била стратегически пункт от голямо значение. С площ от 562 кв.м, тя е контролирала основния път в региона и е служила като резиденция на управителя на областта Ахридос. Структурата и мащабите ѝ напомнят на средновековен феодален замък, което я прави впечатляващ пример за военното строителство от онази епоха.
Крепостта се намира на остър връх, наречен „Каменен харман“, и е изградена върху основите на по-ранна антична крепост. Достъпът до нея е бил възможен само на определени места, което допълнително е увеличавало нейната защитна стойност. По време на археологическите разкопки, проведени през 1971-1974 г., са разкрити значими находки – останки от стени, подове на землянки, основи на пещи, хромели, фрагменти от глинени съдове и железни оръдия. Най-старите находки датират от прехода между бронзовата и старожелязната епоха, което доказва, че крепостта е била населявана както през Античността, така и през Средновековието.
Крепостта Вишеград има два основни строителни периода, като първият е свързан с късноримската епоха. Стените ѝ са изградени от ломен камък и са свързани с бял хоросан, като са характерни кръгли отвори от хоризонтални дървени колове, преминаващи по ширината на зидовете. Дебелината на стените достига до 2,2-2,5 метра и те са построени върху скалната основа на местността. По ъглите са използвани големи варовикови блокове, а основният достъп до крепостта е бил от изток, чрез правоъгълна кула.
Първият строителен период на крепостта се свързва с късноримската епоха. Стените са изградени с използването на ломен камък и хоросан, типичен за това време. В западната част на крепостта са открити основи за пиластри, които фланкират входа. В този етап на строителството няма доказателства за вътрешни разпределителни стени.
Вторият строителен период се отнася към Средновековието, когато крепостта е претърпяла ремонти и преустройства. Стените са били подсилени, а източната кула е била основно преустроена. Входът е стеснен до 1,5 метра, а в западната част на крепостта е изградена плътна кула. Единствената структура от кал до вътрешната стена на северната част е интерпретирана като параклис въз основа на откритите железни литийни кръстове.
Крепостта Вишеград има визуална връзка с крепостта Моняк, разположена на отсрещния бряг на язовир Студен кладенец, близо до село Широко поле. Тази визуална връзка е от стратегическо значение за осъществяването на наблюдение и контрол на региона. От крепостта се разкрива красива гледка към язовира, който днес е популярен сред любителите на риболова и водните спортове.
Крепостта Вишеград е не само важно военно и стратегическо съоръжение, но и културен и исторически символ на региона. Тя отразява богатата история на местността, като свидетелства за различни епохи и цивилизации, преминали през тези земи. Археологическите открития и архитектурните особености правят крепостта ценен паметник, който допринася за разбирането на миналото на България.
Αφήστε μια απάντηση