Средновековна крепост Устра

Средновековната крепост Устра е разположена на висок, скалист, стръмен връх (1114 м), доминиращ над околния терен, с много добра видимост на голямо разстояние в околността, върху продълговат скален рид, носещ същото наименование, близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Отстои на 10-ина километра югозападно от гр. Джебел, на 30 км в същата посока е от гр. Кърджали. Намира се на 5 км североизточно от селото и на 3 км южно от с. Лебед. Средновековна крепост Устра е една от най-високо разположените крепости в Източните Родопи, както е и една от най-добре запазените. Със своето местоположение е контролирала пътя по долината на р.Върбица, свързващ западната част на планината с пътя по долината на р. Арда от Адрианопол (дн. Одрин) към Филипопол (дн. Пловдив). Играла важна роля в историята на средновековната област Ахридос (Изт. Родопи).
За крепостта не се знае много, има сведения, че е строена през средновековието (X в.) и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Като най-ранна ѝ датировка се предполага, че е при управлението на Константин VII Порфирогенет (913-959 г.). Макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII-XIV век да има сведения, че е била превзета от Иван Асен II. Липсват конкретни исторически извори за края на съществуването на Устра. Вероятно тя е превзета от османски войски в средата на ХIV век. Средновековната крепост Устра има площ 1286 кв. м, като северната и северозападната ѝ част са заети от отвесни скали. Крепостната стена има П-образна форма, обхваща източната, южната и западната страна на върха, дълга е 113 м, дебелината в основата и е 2,80 м, а в горния край 1,75 м, ката във височина на места е запазена до 8 м.

Използвани са местни ломени камъните, добре обработени само от лицевата страна, хоросанът има бял цвят, вътрешността на стената е запълнена с необработени камъни, споени с обилен хоросанов разтвор. Куртината е построена направо върху скалите, без да се издълбава специално легло за основите. Дългата страна на замъка е в посока изток-запад. Отбранителните възможности на крепостната стена са подсилени с три кули: една полукръгла и две правоъгълни. Предполага се, че са били триетажни, като подземията или първият етаж са служели за водохранилища, в тях стените са измазани с хоросанова мазилка (до 2 см). Изкачването в кулите е било осъществявано от вътрешни каменни стълби, от които са запазени в две от кулите. Входът на крепостта се е намирал в най-източната част, като от него са запазени 7 стъпала, издълбани в скалата. Запазени са и основи от помещението, служело за живеене на пазещите входа. Вероятно вратата е била затваряна чрез вдигане – вертикално. Помещенията са построени в южната и югоизточната част на крепостта, като вътрешната страна на куртината е външната им страна. Регистрирани са 8 на брой, построени едно до друго, с максимални размери 10,95 х 5,80 м и минимални размери 2,50 х 1,70 м. Междинните стени имат дебелина 1 м. Приземният етаж е дълбок 5,60 м, като е служел за склад или водохранилище, като са обитавани горните два етажа. Запазени са леглата на напречните греди, носещи тавана и пода на помещенията. В някои от зидовете са запазени сантрачи. Крепостта е проучвана в периода 1971-1973 г. под ръководството на проф. Стамен Михайлов и археолога Иван Балкански, тогавашен уредник на Историческия музей в Кърджали. Като при провеждането на археологическите разкопки са намерени 1237 метални предмета (част от тях са 71 железни стрели, части от шлем, 2 брадви, 11 фрагмента от бронзови и железни кръста и 94 ножчета). Намерено е голямото количество керамичен материал (няколко цели глинени съда), както и множество бронзови корубести монети от този период. Писмени сведения за средновековната крепост Устра намираме в „Анали“ на Георги Акрополит (XIII в.) и произведенията на Ана Комнина и Йоан Кантакузин. (Източно-родопски крепости. Иван Балкански, София, 1977 г.)

Струва си да се отбележи, че в близост до средновековната крепост Устра се намират руините на тракийска крепост от желязна епоха. Тя се намира в местността „Сиври кая“ (Остри камъни) – скалист връх над с. Устрен, като крепостта е разположена на северния му склон.

За да се стигне до средновековната крепост на идване от гр. Джебел, точно преди влизане в с. Устрен, трябва да се поеме по черен път, който е указан с кафява табела (обозначаващи културно-историческите и природни забележителности у нас). Дори от тази отбивка може да се види скалата с крепостта. Пътят продължава около 2 км и извежда до бившата хижа „Устра“, която сега е ремонтирана и работи като къща за гости. Там е подходящо място за пренощуване преди или след посещение до крепостта. До крепостта се стига за 20-ина минути пеш по тясна и стръмна пътечка, дълга около 700 м. На самата пътека има указателни надписи. Всеки би могъл и да остави колата си в селото, ако тя не може да премине по пътя. След това разстоянието до къщата за гости отнема малко повече от половин час пеш. Другият маршрут, който може да се използва започва от с. Лебед, но не е обозначен и е по-труден за откриване. Но дружелюбните, местните хора го знаят много добре и могат с удоволствие и усмивка да ориентират всеки турист.
Най-трудният момент и при двата варианта са последните метри преди достигането до крепостта, защото се минава по скала, тъй като подстъпът към входа не е благоустроен. Но всяко препятствие си заслужа, след като веднъж стигнете до върха и видите спиращата дъха гледка от горе. На където и да погледне човек вижда зашеметяващата родопска шир. Сякаш времето и дъхът ти спират, не би могъл да откъснеш очи от неповторимия пейзаж, дори тялото ти не иска да помръдне и да се откъсне от това вълшебно място. Поемайки по пътя надолу, вървейки сред тишината, единственото
което усещаш е покой и мир в себе си.