Преди десетки милиони години ( 34-30 млн. год.) тук е действала мощна вулканична система. След силни изригвания и движения на земната кора се е образувала огромна вулканична структура с елипсовидна форма и размери приблизително 15 на 34 километра.

Какво е калдера?

Калдерата (от испанската дума caldera – „котел“ или „казан“) е вулканично образувание, което се получава вследствие на бързи и много мощни изригвания. Магменото огнище частично се изпразва и неговият „таван“ (т.е. основата на вулкана) се срутва, образувайки на повърхността големи вдлъбнатини със стръмни, понякога стъпаловидни склонове.

Как се е образувала Боровишката калдера

Преди появата на калдерата районът е бил изграден от различни видове скали – метаморфни и седиментни в западната част, както и вулканични скали като латити, шошонити и абсарокити в централната и източната зона.

По-късно те били покрити от кисели вулканични материали – основно туфи и игнимбрити, образувани от горещи потоци вулканична пепел. В южната част на калдерата са запазени пирокластични отложения на възраст около 31,75 милиона години.

Развитието на тази вулканична структура преминава през няколко етапа – от натрупване на вулканични материали и мощни изригвания до образуване на по-малка структура, известна като Мурговска калдера, с диаметър около 7-10 километра.

По-късно се оформя и основната структура – Боровишката калдера, а в източната ѝ част се появяват вулканични куполи от трахириолит и перлит. Последните магмени прониквания в района са се случили преди около 27,5-29,5 милиона години.

Пейзажът, който виждаме днес

Всички тези процеси – изригвания, срутвания и движения на земната кора – са образували Боровишката калдера, която по-късно се издига и оформя днешния релеф.

Така Боровишката калдера остава една от ключовите геоложки структури на Източни Родопи, свидетелство за време, когато тук е действал огромен древен вулкан (супер вулкан).

Екипът на Visit Kardzhali изказва специални благодарности на доц., д-р Йоцо Янев за помощта при написването на статията.

Източник: Българско геологическо дружество

Използвана литература:
 Йоцо Янев, Дамиан Дон, Жак-Мари Бардинцеф, Жан Коровиц.

 „Еволюция на киселия палеогенски вулканизъм в Боровишката калдера (Източните Родопи) и връзката му с разломната тектоника“ – Геонауки 2005.

Материалът Древни вулкани в Източните Родопи е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Юрен Кая – панорамна гледка към язовир Кърджали

Юрен Кая разкрива една от най-красивите гледки към язовир Кърджали. До мястото се стига бързо, а панорамата е перфектна за снимки по изгрев и залез, с вода, небе и драматичен релеф в един кадър.

Розовите пирамиди на село Царевец

Тези естествени образувания впечатляват с необичайните си розови нюанси и форми. Достъпът е лесен, а мястото изглежда сякаш не е от този свят. Светлината тук прави всяка снимка ефектна, без нужда от филтри.

Кораб с история – „Галата“

Старият кораб „Галата“, разположен край брега на язовир Студен кладенец, е нестандартен фон за снимки с характер и история. Мястото е лесно достъпно и съчетава индустриална визия с спокойствието на водата.

Меандър „Завоя“ на язовир Кърджали

Една от най-фотогеничните гледки в района – естествен завой на водата. Подходящо място за панорамни кадри и снимки, които събират много внимание.

Каскадата на Горна Арда

Живописна водна каскада, до която се стига лесно и без дълго ходене. Подходяща както за близки кадри, така и за по-широки снимки с движение на водата.

Кърджалийският регион предлага много красиви места, които не изискват сериозна подготовка или физическо усилие. Нужно е само желание за снимки и малко свободно време, за да си тръгнеш с кадри, които си струват да бъдат споделени.

Материалът Най-леснодостъпните Instagramable места около Кърджали е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Пещера Утробата – Тангардък кая

Най-известното утробно светилище се намира в местността Тангардък кая. Естествена карстова кухина, дооформена от човешка ръка във форма на женска утроба, с издълбан олтар в дъното. През януари и февруари слънчев лъч прониква през процеп в тавана и символично „опложда“ утробата – явление, описано в изследванията на проф. Александър Фол.

Утробно светилище край село Багра

Разположено в отвесна, почти недостъпна скала, това светилище впечатлява с ясно оформен улей, по който при точно определен момент слънчев лъч навлиза дълбоко в пещерата. Наличието на ложи и място за дарове ясно подсказва култовото му предназначение.

Пещера „Тройната утроба“

Намира се в непосредствена близост до тракийското светилище Татул. Във вътрешността ѝ ясно се различават три недълбоки вдлъбнатини с форма на вулва. Това е най-лесно достъпното утробно светилище в района.

Пещера Светилище и едно от Каменните лица в Родопите

По пътеката към връх Бездивен, над изоставената махала Хайранлар на село Ненково, погледът открива едно от най-мистичните каменни лица в Родопите – скален образ с поглед, насочен към изгрева. Под него, в основата на скалния масив, е скътан входът на малка пещера с ясно изразена утробна форма.

Ако търсите място, където природата, митът и историята се преплитат, утробните светилища край Кърджали ви очакват.

Материалът Утробните светилища в района на Кърджали е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Историята често ни се струва далечна и хладна – ред подредени факти, изсъхнали дати, мраморни имена. Но понякога идва книга, която вдъхва живот на миналото – прави го плътно, дишащо, пълно с човешки страхове, амбиции и чувства.
С „Трифена“ Костадина Костова ни връща в сърцето на древните Родопи, където реални събития и художествена интерпретация се преплитат в завладяващ разказ за власт, дълг и израстване.
С нея разговаряме за силата на мястото, за баланса между факт и въображение и за пътя, който започва от бреговете на Понт и води до Перперикон – и обратно към нас самите.

1. Какво Ви привлече най-силно в историческия контекст на Перперикон и древните Родопи при написването на „Трифена“?

Родопите заемат специално място в сърцето ми, аз изпитвам силна принадлежност към планината, която е и мое родно място. Огромно вълнение е всяка среща с исторически извори, които споменават пряко или косвено тези земи. Магията на Перперикон се усеща и днес. Моят естествен порив, когато обичам и се вълнувам от нещо, е да го претворя в история.

2. Какво значение има за Вас мястото в изграждането на една история – вдъхновението идва първо от мястото или от думите?

Вдъхновението да пиша за древните траки на първо място дойде именно от любовта към Родопите. В самия процес и изграждането на отделните сцени ме водят основно героите. Старая се те винаги да са в ясно взаимодействие със средата и в този смисъл местата по свой начин стават действащи лица в историята. Антония Трифена започва пътуването си по море, а стъпването и на суша и навлизането и в сърцето на тракийските земи бележат началото на нейното израстване като личност.

3. Колко време Ви отне проучването и как премина този процес?

С изненада осъзнах, че от началото на проучванията ми са минали вече 12 години. През това време аз следях, търсех и четях разнообразни извори за траките, за Древен Рим по нашите земи. В последните вече три години се заех с концентрирано проучване за Антония Трифена и събитията в романа. Както и при дебютния ми роман “Трето царство”, част от проучването се случваше по време на писането. Не започвам да пиша обаче, преди самата аз да съм потънала напълно в духа на епохата.

4. Антония Трифена е историческа фигура – потомка на Марк Антоний. Как се справихте с баланса между фактология и художествена свобода?

В романа има много герои, които са реални исторически личности – майката на Антония Питодорида, царят на Кападокия Архелай, Тигран, царят на Армения, принц Котис и одриското царско семейство и др. Косвено присъстват и бъдещите императори Тиберий и Калигула. Включени са историческите факти, свързани с тях – влиянието на Архелай и активната му намеса в политиката на региона, свалянето на Тигран от трона, политиката на Август за поддържане на мира в тези гранични за империята земи. Важна роля играе мощното въстание на Вологез, жрецът на бесите, за чието потушаване е била необходима намесата на римския наместник. Рядко си позволявам голяма художествена свобода – случва се да пропилея седмици в ровене и търсене на малка подробност, която може да няма пряко отражение върху сюжета. За мен е важно зад “сцената”, тоест самия текст, да стои солидна конструкция от факти и авторови решения. Така че се старая и художествената измислица да отговаря на епохата, доколкото това е възможно.

5. Образът на Антония Трифена съчетава власт, дълг и женска сила – как той кореспондира със съвременните разбирания за женственост? И какво би казала тя на една жена от XXI век?

Много интересен въпрос. Може би би казала: “По-силна си, отколкото си мислиш”. Ние имаме и свободи, и удобства, които приемаме за даденост, но биха впечатлили Антония.

6. Как читателите от „Трето царство“ реагираха на „Трифена“ – има ли обратна връзка, която Ви изненада?

Отзивите засега са много хубави и положителни и се надявам читателите да открият в “Трифена” една вълнуваща сама по себе си история. Двете книги са действително различни като исторически период и като динамика, но и двете разказват за много интересни епохи. Именно читателските отзиви ми обърнаха внимание на приликите – пълнокръвните герои, завладяващата атмосфера, интересните конфликти. Благодарна съм за тези думи.

7. Кои автори или книги са с Вас в процеса на писане – имате ли любими заглавия, които Ви вдъхновяват?

Ако говорим за антични сюжети, заглавието, което е останало с мен и към което често се връщам, е Quo Vadis. Там Сенкевич съчетава всичко – дълбока философия, пищен исторически фон, интересен сюжет, трогваща любовна история. И един персонаж като Петроний, който се помни завинаги.

Снимка на авторката: Невена Рикова

Други снимки: visitkardzhali.com и knigolubitel.com

Интервюто е съвместна инициатива на visitkardzhali.com и knigolubitel.com

Материалът Костадина Костова разказва за „Трифена“: история, родена от древната памет на Родопа е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Най-често нишите имат извити, разширяващи се камери, вертикално отваряне и плоско дъно. Височината им варира между 0,60 и 1,00 м, дълбочината около 0,40 – 0,45 м, ширината на основата е 0,30 – 0,50 м, а в горната част 0,20 – 0,40 м. Почти всички по-големи комплекси включват по няколко структури, най-често срещаните са с трапецовидни отвори, но някои имат правоъгълна или овална форма, вероятно заради ерозията.

Недовършените ниши дават представа за технологията на изработка им. Обикновено първо се скицира входът (трапецовидната рамка), после се изсича пространството отгоре надолу, като накрая стените се изглаждат (за изсичането не са били вероятно използвани железни инструменти, а каменни и такива с костен връх). Изсичането на височина над 50 м е изисквало значително умение и безопасно оборудване.

Обикновено се изсичат от 3 до над 100 ниши в дадена скала, като изключение се срещат и единични. Към 2021 г. са локализирала над 4200 отделни единици.

Най-голяма концентрация има в комплекса Глухите камъни (където има 459 ниши върху площ от 0,25 кв. м, по време на проучванията екипа регистрират няколко халки издълбани в скалата, за които се предполага, че са служели за окачване на въжета, които са подпомагали изсичането на нишите). Особено многочислени са комплексите от скални ниши при селата Ангел войвода, Ночево, Женда, Дъждовница, Безводно, Сърница, Лисиците, Чуково, Чомаково, Равен, Морянци, Ефрем, Орешари, Красино, Скалина, Широко поле, Долно Черковище, Ардино. Разпространение на запад до линията Ардино – Безводно – Мурга – Йончево, на север границата достига до Драгойновския рид – Татарево – Долно Черковище – Малко градище, на юг и изток границата е трудна за определяне, защото липсва пълна информация, но най-общо за източна се приема Кралимарков камък в местността Кован кая – южно от Мезек, за южна – северните склонове на рида Мъгленик при селата Черничево и Гугутка.

Повечето учените са единодушни за култовата им функция и връзката им с тракийските погребални вярвания, както и със соларни и скални култове. Най-разпространено е тълкуванието, което ги свързва с тракийските погребални ритуали (нишите имат прилики с входовете на трапецовидните гробници, както и с входовете на култови съоръжения). Някои учени смятат, че нишите са били използвани от тракийската аристокрация, а други, че са служели за урни на обикновените хора, формални некрополи. Съществуват и алтернативни хипотези, че нишите са еднократни ритуални действия, свързани с дни от календара или посвещенчески ритуал. Според други те символизират врати към отвъдното. Някои учени ги свързват с култа към Великата богиня – майка.

Материалът Скални ниши в Източни Родопи е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

В тази статия ще обърнем внимание на змиите, които се срещат в Родопите, как да ги разпознаваме, как да се държим при среща с тях и какво да правим при ухапване.

Какви змии се срещат в Източните Родопи?

Смок мишкар (Dolichophis caspius)
Безопасна, неотровна змия, достигаща до 1,8 м. При усещане на заплаха може да хапе, но не представлява опасност за човека. Обитава стари гори и е активна през деня. Храни се с гризачи и птици.

Змия червейница (Xerotyphlops vermicularis)
Малка, сляпа, подземна змия, дълга до 40 см. Не е отровна, не хапе и се храни с ларви и какавиди на мравки. Излиза на повърхността при влага.

Пепелянка (Vipera ammodytes)
Отровна змия, разпознаваема по характерното „рогче“ на носа и зигзагообразната ивица на гърба. Дълга е между 50 и 70 см. Обитава открити, каменисти местности. Хапе само при крайна нужда.

Усойница (Vipera berus)
По-рядко срещана в Родопите, но може да се натъкнете на нея във високите части. Средно дълга около 55 см, със сива до почти черна окраска. Отровна, но хапе само ако се чувства застрашена.

Голяма водна змия (Natrix natrix)
Неотровна. Среща се край водоеми. Отличава се с жълти петна зад главата. Изключително често срещана в региона.

Малка водна змия (Natrix tessellata)
Неотровна. По-дребна от голямата водна змия, с характерна шахматна окраска. Обитава бреговете на реки и езера.

Леопардов смок (Elaphe situla)
Неотровна, красива змия с червени и черни петна. Обича скални образувания, руини и стари постройки. Среща се по-рядко, но е присъща за Родопите.

Пясъчен смок (Eirenis modestus)
Неотровна, дребна змия със сиво-кафява окраска. Обитава сухи, скалисти места.

Как да се обличаме и държим в планината?

• Носете високи, затворени обувки с дебела подметка.
• Обуйте дълги панталони, прибрани в обувките.
• Придържайте се към утъпкани пътеки.
• Стъпвайте внимателно, особено в гъста растителност или каменисти участъци.
• Не бъркайте с ръце под камъни, в храсти или дупки.
• Ако видите змия – стойте спокойно, не я доближавайте и не я докосвайте.

Как да реагираме при среща със змия?
Ако на пътя ви се изпречи влечуго, което не можете да разпознаете като опасно или безопасно, запазете спокойствие и не предприемайте действия. Дайте възможност на змията да ви забележи и ѝ оставете изход. Не я плашете, не хвърляйте камъни и не бягайте панически – на стръмна, камениста пътека това може да е по-опасно от самото ухапване.

Как да разпознаете ухапване от змия?
Отровна змия – две ясно изразени прободни рани, разположени симетрично, обикновено отпред на ухапаното място. Зоната бързо се подува и става силно болезнена.

Неотровна змия – множество ситни убождания, подредени дъгообразно като подкова. Не е опасно, но е добре да потърсите медицинска помощ поради риск от инфекция.

Първа помощ при ухапване от отровна змия:

• Обездвижете пострадалия и засегнатата част на тялото.
• Запишете точния час на ухапването.
• Не разрязвайте и не смучете раната.
• Транспортирайте човека възможно най-бързо в полуседнало положение до медицински пункт – за предпочитане до 30 минути след ухапването.
• Ако е възможно, запомнете външния вид на змията, без да се опитвате да я улавяте.

В заключение
Змиите са важна част от екосистемата и не нападат без причина. С правилна екипировка, предпазливост и уважение към дивата природа, разходките в Родопите могат да бъдат не само безопасни, но и обогатяващи. Информираността е първата крачка към спокойствието ви сред природата.

Материалът Змии в Източните Родопи – какво трябва да знаем? е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Средно трудни маршрути за начинаещи
Подходящ маршрут за начинаещи, които търсят първото си истинско предизвикателство е маршрутът Квартал Байкал (Кърджали) – Иванци – Рани лист – Черна скала – Кърджали. Той е с дължина около 20 километра и преминава през смесен терен – асфалт и чакъл. Продължителността на маршрута е приблизително два до три часа, което го прави чудесен вариант за разходка през уикенда.

За по-смелите начинаещи, които искат да изпробват по-дълги и предизвикателни маршрути, Кърджали предлага няколко отлични варианта. Един от тях е маршрутът Кърджали – Седловина – Широко поле – Моняк – Кърджали. Преминавайки през някои от най-живописните части на района, този маршрут предоставя невероятни панорамни гледки и умерени предизвикателства. Друг чудесен избор за средно напреднали е маршрутът Кърджали – Широко поле – Лисиците – Чит кая – Летовник – Момчилград – Кърджали, който съчетава красотата на природата със запазените исторически и културни забележителности в региона.

За тези, които търсят по-голямо предизвикателство
Ако вече имате известен опит и искате нещо по-вълнуващо, маршрутът Кърджали – Летовник – Дамбала – Чомаково – Широко поле – Кърджали е отличен избор. Той е сред по-трудните маршрути, но в замяна предлага несравними гледки и усещане за приключение. Преминава през разнообразен терен, включващ горски пътеки, селски пътища и участъци с изкачвания, които ще тестват вашата издръжливост.

Тази статия достигна до вас благодарение на нашия скъп приятел Петър Желев – любител на красивите и диви Родопи и Национален шампион на България по планинско колоездене за юноши през 2007 г.

Материалът Колоездене в сърцето на Родопите: Най-добрите маршрути за начинаещи е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Една приятна подробност е, че панорамното ж.п. трасе се преодолява за около три часа, а еднопосочният билет струва едва 6-7 лева. В последно време все повече туристи използват влака като средство за достигане до природни и исторически забележителности. Сред тях е дървената джамия на Седемте девойки в село Подкова, намираща се на 700 метра от самата гара. С новото разписание на БДЖ за 2025 г. вече има обеден влак до Подкова, което прави възможни еднодневни разходки до Източните Родопи и връщане в края на деня.

Следващата интересна спирка е Момина скала, откъдето пътешествениците могат да стигнат до най-дългия въжен мост в България, водещ към село Лисиците. Това изолирано селце има едва 15-20 жители и е достъпно само пеша или с влак. Оттам може да се направи пешеходен преход до Чит Кая – скалните ниши над селото, които се смятат за древно тракийско светилище.

Гара Широко поле е отправна точка към средновековната крепост Моняк – една от най-внушителните в Източните Родопи. До нея се стига за около 40-50 минути пеша от центъра на село Широко поле. Още един интересен маршрут започва от гара Средна Арда, разположена в защитена природна местност. Самата спирка се намира точно на брега на язовир „Студен кладенец“, откъдето се разкрива панорамна гледка. Над спирката има скални ниши и малки пещери, обитавани от прилепи. Пътниците могат да слязат и на спирка Калоянци, която е отправна точка към един от върховете в региона – Юмрук Кая над село Калоянци.

„Гъсеницата“ минава и покрай село Птичар – родното място на световноизвестния щангист Наим Сюлейманоглу. В последните години местната общност работи по възстановяването на родната му къща и създаването на музей, посветен на неговото наследство.

Туристите все по-често използват „гъсеницата“ за еднодневни пътешествия из потайните кътчета на Източните Родопи. Така, от обикновено средство за транспорт, влакът Димитровград – Подкова се утвърждава като достоен конкурент на теснолинейката, привличайки любители на бавните, живописни и изпълнени с романтика пътувания.

Tекст: Божидар Чолаков – БНР

Материалът Родопската гъсеница – бавно пътуване през магията на Източните Родопи е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

1. Каменната сватба – природен феномен на пешеходно разстояние
Каменната сватба е сред най-забележителните природни образувания в Източните Родопи и се намира само на около 3 км от центъра на Кърджали. Разходката до там е лесна и приятна, като по пътя можете да се насладите на живописни гледки към язовира и града. Легендите разказват, че скалите са вкаменени сватбари, а причудливите им форми и розовият оттенък при залез правят мястото магично.

2. Екопътека „Шампион“ – единствената в България, започваща от училищен двор

Екопътеката „Шампион“ е уникална по рода си – това е единствената екопътека в България, която започва от двора на училище, а именно СОУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Създадена е през 2008 г. по проекта на Сдружение „Родопея – Балканика“ и с доброволния труд на ученици и учители. Маршрутът е лек и приятен, като през по-голямата си част се движи успоредно на язовир Кърджали. Това гарантира живописни гледки и спокойна атмосфера, идеална за разходка сред природата.

3. Пътеката към заслона на Апти – нов маршрут с невероятни панорами
За любителите на по-непознатите маршрути, разходката до заслона на Апти е чудесен избор. Началната точка е спирката на квартал Резбарци, откъдето започва горска пътека, която тепърва предстои да бъде маркирана. По време на изкачването ще се откриват прекрасни гледки както към язовир Кърджали, така и към самия град. Близо до заслона има широка поляна, която е идеална за пикник и всякакви игри на открито.

Без значение коя от тези разходки ще изберете, всяка от тях ще ви потопи в красотата на Кърджали, без да се налага да използвате транспорт. Готови ли сте за приключение?

Материалът 3 идеи за разходка в Кърджали без нужда от транспорт е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Освен водопадите, пролетта е идеалният сезон и за разходки покрай красивите язовири в района. Язовир Кърджали, язовир Студен кладенец и язовир Боровица предлагат невероятни гледки, чист въздух и спокойствие сред природата. Те са идеално място както за отдих, така и за нови открития – малки заливи, панорамни пътеки и дива природа, която си заслужава да бъде опозната.

Ако търсите приключение, сега е моментът да сложите туристическите обувки, да стегнете раницата и да се отправите към едно незабравимо пътешествие из магията на Кърджалийско! Очакват ви шумът на падащата вода, свежият пролетен въздух и неповторими гледки, които ще запечатате не само с фотоапарата, но и в сърцето си.

Готови ли сте за следващото си приключение?

Материалът Пролетни приключения: Сезонът на пълноводните водопади в Кърджалийско е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.