Историята често ни се струва далечна и хладна – ред подредени факти, изсъхнали дати, мраморни имена. Но понякога идва книга, която вдъхва живот на миналото – прави го плътно, дишащо, пълно с човешки страхове, амбиции и чувства.
С „Трифена“ Костадина Костова ни връща в сърцето на древните Родопи, където реални събития и художествена интерпретация се преплитат в завладяващ разказ за власт, дълг и израстване.
С нея разговаряме за силата на мястото, за баланса между факт и въображение и за пътя, който започва от бреговете на Понт и води до Перперикон – и обратно към нас самите.

1. Какво Ви привлече най-силно в историческия контекст на Перперикон и древните Родопи при написването на „Трифена“?

Родопите заемат специално място в сърцето ми, аз изпитвам силна принадлежност към планината, която е и мое родно място. Огромно вълнение е всяка среща с исторически извори, които споменават пряко или косвено тези земи. Магията на Перперикон се усеща и днес. Моят естествен порив, когато обичам и се вълнувам от нещо, е да го претворя в история.

2. Какво значение има за Вас мястото в изграждането на една история – вдъхновението идва първо от мястото или от думите?

Вдъхновението да пиша за древните траки на първо място дойде именно от любовта към Родопите. В самия процес и изграждането на отделните сцени ме водят основно героите. Старая се те винаги да са в ясно взаимодействие със средата и в този смисъл местата по свой начин стават действащи лица в историята. Антония Трифена започва пътуването си по море, а стъпването и на суша и навлизането и в сърцето на тракийските земи бележат началото на нейното израстване като личност.

3. Колко време Ви отне проучването и как премина този процес?

С изненада осъзнах, че от началото на проучванията ми са минали вече 12 години. През това време аз следях, търсех и четях разнообразни извори за траките, за Древен Рим по нашите земи. В последните вече три години се заех с концентрирано проучване за Антония Трифена и събитията в романа. Както и при дебютния ми роман “Трето царство”, част от проучването се случваше по време на писането. Не започвам да пиша обаче, преди самата аз да съм потънала напълно в духа на епохата.

4. Антония Трифена е историческа фигура – потомка на Марк Антоний. Как се справихте с баланса между фактология и художествена свобода?

В романа има много герои, които са реални исторически личности – майката на Антония Питодорида, царят на Кападокия Архелай, Тигран, царят на Армения, принц Котис и одриското царско семейство и др. Косвено присъстват и бъдещите императори Тиберий и Калигула. Включени са историческите факти, свързани с тях – влиянието на Архелай и активната му намеса в политиката на региона, свалянето на Тигран от трона, политиката на Август за поддържане на мира в тези гранични за империята земи. Важна роля играе мощното въстание на Вологез, жрецът на бесите, за чието потушаване е била необходима намесата на римския наместник. Рядко си позволявам голяма художествена свобода – случва се да пропилея седмици в ровене и търсене на малка подробност, която може да няма пряко отражение върху сюжета. За мен е важно зад “сцената”, тоест самия текст, да стои солидна конструкция от факти и авторови решения. Така че се старая и художествената измислица да отговаря на епохата, доколкото това е възможно.

5. Образът на Антония Трифена съчетава власт, дълг и женска сила – как той кореспондира със съвременните разбирания за женственост? И какво би казала тя на една жена от XXI век?

Много интересен въпрос. Може би би казала: “По-силна си, отколкото си мислиш”. Ние имаме и свободи, и удобства, които приемаме за даденост, но биха впечатлили Антония.

6. Как читателите от „Трето царство“ реагираха на „Трифена“ – има ли обратна връзка, която Ви изненада?

Отзивите засега са много хубави и положителни и се надявам читателите да открият в “Трифена” една вълнуваща сама по себе си история. Двете книги са действително различни като исторически период и като динамика, но и двете разказват за много интересни епохи. Именно читателските отзиви ми обърнаха внимание на приликите – пълнокръвните герои, завладяващата атмосфера, интересните конфликти. Благодарна съм за тези думи.

7. Кои автори или книги са с Вас в процеса на писане – имате ли любими заглавия, които Ви вдъхновяват?

Ако говорим за антични сюжети, заглавието, което е останало с мен и към което често се връщам, е Quo Vadis. Там Сенкевич съчетава всичко – дълбока философия, пищен исторически фон, интересен сюжет, трогваща любовна история. И един персонаж като Петроний, който се помни завинаги.

Снимка на авторката: Невена Рикова

Други снимки: visitkardzhali.com и knigolubitel.com

Интервюто е съвместна инициатива на visitkardzhali.com и knigolubitel.com

Материалът Костадина Костова разказва за „Трифена“: история, родена от древната памет на Родопа е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.