Пред вас се разкрива естествен скален разлом, дооформен от траките преди хилядолетия и превърнат в свещен път към най-голямото светилище на Перперикон – храма на бог Дионис.
Проходът е дълъг около 100 м и широк приблизително 6 м. В основата на скалите са изсечени големи стъпала и ритуални площадки, по които поклонниците са се изкачвали към храма. Това е бил основният достъп до светилището.
По високите скали от двете страни са стояли стражи, които са наблюдавали пътя и са охранявали храма.
При завладяването на тези земи римляните срещат съпротива от тракийското племе беси, което владеело светилището. За да отслабят влиянието им, те предават управлението на храма на друго тракийско племе – одрисите.
Това предизвиква недоволство сред жреците на Дионис. През 15 г. пр. Хр. избухва въстание, водено от последния пророк на бога – жреца Вологез. Впоследствие бесите са разгромени и разселени на север.
По-късно римляните укрепват светилището с крепостни стени и проходът постепенно губи ролята си на основен вход.
