Достигайки, по красивата горска пътека, в подножието на скалния масив, изправяйки се пред него, с лице на юг, е нужно да отместим само леко погледа си в ляво, в ниското, от високата скала, за да забележим, че тя пази тайната не само на мистериозното лице, което дали Майката-природата е изваяла, или е била намесена и човешката ръка, в основата на скалния масив е скътан входа на пещерата. Още пристъпвайки пред входа ѝ сме омагьосани от това което виждат очите ни, защото осъзнаваме, че стоим пред малка пещера, която силно ни напомня за не безизвестната пещера Утроба (намираща се в близост, на около 1,5 км, по права линия, на отсрещния хълм, на левия бряг на р. Боровица, в местността Тангардък кая ). Входът ѝ (от североизток) е доста висок, около 5 м, но от части е препречен от голям скален къс, който вероятно се е отчупил преди стотици години, в следствие на естествените климатични и природни процеси на изветряне и ерозияна на скала, поради което приблизителната ѝ дължина от около 34 м, се скъсява до около 26 м (при естествен наклон от 10-15 градуса, а самата тя е частично запълнена с пръст и отломени малки и по-големи късове от скалата и нивото по което стъпваме не е всъщност нейния под). Като в дъното ѝ, на фона на лекия сумрак в нея, се вижда проблясване на светлина, където има друг малък, тесен отвор, образно казано вход, втори (югозападен-горен, вероятно образуван от стичащата се вода и може би дооформен умишлено от човешка ръка), умалено копие на главния към пещерата, с размери около 0,70/0,40 м, за разлика от официално регистрираната и публикувана (през 2001 г.) пещера Утроба в Тангардък кая, при която в дъното ѝ се забелязва издълбаният олтар (висок около 1,30 м) – символизиращ матката, до който достига почти идеално оформен слънчев лъч (символизиращ фалос), но само през определено време от годината, когато слънцето се намира ниско на север, би могъл да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата (като според изчисленията това са месеците януари-февруари), действие което олицетворява свещената връзка между скалата и

Слънцето, възраждането на живота. Което е отличаващото я от класическия тип пещери-утроби, но не бихме могли да не забележим, като обхванем с поглед цялата пещера, също така и приликите, като пукнатината, макар и по-грубо оформена, преминаваща през цялата горна част (тавана) на пещерата, цялостната ѝ форма на женска утроба, стените, които носят усещането, че това не е само дело на природата, но и на човешка ръка, дооформила я до вида в който я виждаме днес. А като започнем по внимателно да изучаваме стените на пещерата забелязваме и множеството малки, в повечето случаи кръгли, с различни размери, но и с по-разнообразна форма, ниши, които също не бихме могли със сигурност да кажем, дали са дело на непрекъснато стичалата се, в пещерата, дълго време вода и природните процеси или са дооформени умишлено. Няма как да бъдем сигурни, без по-детайлно изследване от специалисти, че случайно сме се натъкнали на една нова, в района на Източните Родопи, пещера от типа „утроби“, но със сигурност сме открили още едно, от многототайно скътани съкровища, на този вълшебен край, на природни и исторически чудеса, на невероятна природа и на прекрасни, добри и топли хора.

Но стоейки в нея усещането е невероятно, леко странно, мистично, дълбоко, носи смесени чувства, олицетворение на силата на природата, но и на човешките вярвания още от древността, свещената им връзката с природата, култа към силата, към небето, Слънцето, Богинята-майка, смъртта, възраждането (подобно на самата природа), случващо се пещерата-светилище, разположено в планинските недра.

Материалът Пещера Светилище и едно от Каменните лица в Родопите е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Пътят до самото село минава покрай величествения язовир Боровица – източникът на питейната вода на града, който създава усещане за покой и мащаб още преди началото на пешеходния маршрут.

Оставете колата си в центъра на селото, до старата каменна чешма – тук започва приключението. Маршрутът до водопада е около 3 километра и отнема приблизително един час ходене. Пътеката е подходяща както за големи, така и за деца (стига да са с подходящи обувки и щеки) – идеален семеен маршрут за уикенд сред природата.

По същата пътека започва и изкачването към връх Чиляка (1459 м) – най-високата точка в района. Онези, които се целят към върха, могат да направят кратко отклонение от около 400–500 метра, за да зърнат водопада в пълната му пролетна сила.

Водопадът на Безводно е сезонен – най-красив е през пролетта, когато снежните води от планината пълнят коритата и го превръщат в истински спектакъл. Със своите около 28 метра височина, той е един от най-високите и живописни водопади в региона на Кърджали. Потокът му се спуска каскадно по скалите и внася усещане за движение и живот в спокойния пейзаж на планината.

Това е маршрут, който съчетава лекота, достъпност и пълно потапяне в магията на родопската природа – онзи тип преживяване, което ни напомня колко е лесно да намерим щастие в простите, но величествени неща.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Водопадът на село Безводно е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Началото: Село Ненково
Тръгнете от старите водни помпи в село Ненково – място, където времето сякаш е спряло. Тук започват и други емблематични маршрути като тези към Бездивен и Калпак кая, но днес вашата цел е Радимар. Още с първите крачки ще усетите енергията на планината – свеж въздух, спокойствие и обещание за незабравимо преживяване.

След като прекосите бетонения мост, пътеката се отклонява надясно. Тук започва истинското ви приключение – маршрутът постепенно се разкрива, а Родопите ви приветстват с мекия си зелен килим и спокойствието на селския живот.

Живописният път през село Дойранци
Пътеката ще ви отведе през село Дойранци – малко, но пълно с характер. То е дом на един-единствен жител, който с усмивка и истории може да ви разкрие духа на региона. Това малко село е като жива пощенска картичка – тишината тук е абсолютна, а гледките около него са истинска Родопска приказка.

След като преминете селото, маршрутът се отклонява вдясно. Поглеждайки наляво, ще забележите жиеописен хълм, който сякаш ви подканя да го запомните като част от това уникално преживяване.

Вдъхновяващата пътека към върха
Маршрутът до връх Радимар не е труден, но е достатъчно живописен, за да спре дъха ви. С всяка крачка ще откривате нови панорамни гледки към Родопите – безкрайни зелени хълмове, скалисти върхове и меки облаци, които сякаш танцуват над тях.

Разходката е около 5 часа, но усещането за време се размива сред тази природна магия. Върхът сам по себе си не е висок, но оттам Родопите се разгръщат като гигантска картина, в която небето и земята се сливат.

Защо да изберете връх Радимар?
Маршрутът към Радимар е перфектен за любителите на природата, които търсят хармония, без да се сблъскват с прекалено изтощителни преходи. Лесен за следване, изпълнен с история и обаяние, той ще ви напомни защо Родопите са едно от най-магическите места в България.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Връх Радимар (Казаните) е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Богатство на животинския свят
Едно от най-забележителните неща в Юмрук скала е разнообразието на орнитофауната. Местността е важна за оцеляването на редки птици, сред които белоглавият и египетският лешояд, черният щъркел и бухалът. Тук се намира и едно от основните гнездовища за белоглавите и египетските лешояди в България. Други интересни видове включват черношипата ветрушка, тракийския кеклик и червеногушото коприварче. Юмрук скала е част от защитените зони по програмата „Натура 2000“, което гарантира опазването на богатството на биологичното разнообразие.

Богатство на растителния свят
Растителността на Юмрук скала съчетава различни типове растителни съобщества, включително ксеротермни дъбови гори и сухолюбиви тревни площи. Тук можете да откриете уникални растения като тлъстига, карамфил и каменоломки, които създават идеални условия за местообитание на различни животински видове.

Ориентиране в природата
Важно е да се отбележи, че в Юмрук скала няма обозначена маркировка на маршрутите, което може да затрудни ориентацията на неопитните туристи. Въпреки това, посетителите могат да се ръководят по пирамидките, които служат за ориентири. Основният маршрут започва от село Гняздово, откъдето се открива живописна гледка към защитената местност. Съветваме туристите да се подготвят добре и да носят необходимото оборудване, за да могат да се насладят максимално на природата.

Ако търсите място, където природата и времето са спрели, за да създадат перфектната картина на спокойствие и дива красота, Юмрук Скала е вашата дестинация. С обширните си скални местообитания, редки растения и птици, Юмрук Скала е не само защитена територия, но и истинско свидетелство за красотата и значимостта на дивата природа в България.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Юмрук скала е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Каменна сватба – скален феномен е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Един от най-известните и вероятно най-красивите меандри се намира между селата Стар читак и Рибарци и се нарича „Завоя“ или „Подковата“ на язовир „Кърджали“ поради формата си, наподобяваща буквата „U“, която реката образува. Този меандър е резултат от сливането на различни притоци в язовира. От едната страна се влива река Арда, която се присъединява няколко километра по-горе, докато от другата страна е река Берковица. Интересен факт е, че на скалистия полуостров отсреща се намират останките от крепостта „Патмос“.

Как да стигнете до „Завоя“?

На пътя Ардино – Кърджали хващате отбивката за село Боровица. Щом стигнете до селото, ще видите разклон. Завивате надясно към селата Стар Читак, Рибарци и Сухово.

Малко преди да пристигнете, ще започнете да виждате язовира. На място има разширение на пътя, където може да спрете колата си. Ще видите тясна пътека, която води надолу. След 2 минути пред вас ще се появи една от най-уникалните гледки в България.

Материалът Меандър „Завоя“ на язовир Кърджали е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Водопад на Сътворението е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Техните пънчета са деликатни и податливи към ерозия, докато шапките са твърди, защото са изградени от вулканично стъкло.

Като всяко подобно място, за Каменните гъби също се разказва легенда.

Легенда за храбрите дъщери на Радуил

Според нея гъбите са вкаменените тела на четирите дъщери на въглищаря Радуил. Веднъж, когато момичетата отишли за вода, група разбойници ги подгонили. Ала девойките подплашили коня на главатаря. Той паднал на земята и те го убили, след което хукнали към близката гора. Но един от злодеите ги настигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата девойка. Щом докоснала земята, тя се превърнала в каменна гъба. Същото сполетяло и сестрите й. Нападателят понечил да избяга, ала при първата крачка се превърнал в черна скала. И до днес хората наричат самотната грозновато нащърбена канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм).

Каменните гъби са обявени за природна забележителност преди много години, а мястото е обиталище на редки птици, като канарче и египетски лешояд.

Материалът Природен феномен „Каменните гъби“ е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Посещението през летните месеци предоставя освежаващ опит със зелени пейзажи, но се препоръчва внимание към достатъчното количество вода, особено през топлите дни. Самият маршрут не е изключително труден и е подходящ и за деца, но има някои стръмни и хлъзгави участъци. Стартовата точка е на 1.5 километра западно от село Пъдарци, следвайки червена и жълта маркировка, която води през приказни пейзажи и завършва със завладяващ изглед над язовира. След като стигнете до крайната точка, ако желаете да отидете до пещера Утробата, продължавате по жълтата маркировка

Маршрут

Началната точка на екопътека Райски изглед е на разстояние от приблизително 1.5 километра западно от село Пъдарци, област Кърджали. Достъпът до селото е по добър асфалтов път с доста завои. Прекосвайки селото, в посока запад, ще последвате няколко завоя. Първият от тях е наляво, а следващият – надясно. Точно на завоя вдясно има подходящо място за паркиране, откъдето срещу вас (по посока север) ще забележите тясна пътека, откъдето започва маршрута.

Следвайте тази пътека – обозначена е с червена маркировка и няма разклонения – трудно е да се объркате. Общата дължина на пътеката е около 1.6 километра с малко над 200 метра денивелация. Въпреки относителната краткост, началото на маршрута е стръмен и изисква приблизително 1 час вървене в посока. Достигайки края на пътеката ще дойде и наградата за усилията – очакват ви няколко удобни пейки и уникална гледка, разкриваща се над язовир Кърджали.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Екопътека „Райски изглед“ е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

От Кърджали най-лесно се стига по пътя Кърджали – Ардино – Смолян, а Каскадата се намира на 13 км от гр. Ардино. Пътят е изключително живописен, но карайте внимателно, защото завоите са доста и на места има стеснения. След Ардино се оглеждайте вдясно, Каскадата се вижда от шосето. Има отбивка, на която може да оставите колата си и да се спуснете пеша до каскадата. Не пропускайте да направите снимки и от високо. За да преминете към съоражението ще трябва да минете по въжен мост, което е още една интересна добавка към маршрута. Най-много вода има през пролетните месеци, когато се топят снеговете, тогава мястото е най-живописно.

Река Арда – любопитни факти

• Дължина – 272 км (241,3 km на българска територия).
• Извира от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх.
• Влива се в р. Марица, извън територията на България.
• Река Арда е на трето място по пълноводие в България, след Марица и Струма.

Материалът Каскадата на Горна Арда е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.