Това не са обикновени пещери. Става дума за мащабна и изключително сложна система от подземни галерии, простиращи се на няколко километра и разположени на няколко нива. В много от тях височината позволява спокойно придвижване в изправено положение, а сложните разклонения и преплетени тунели съвсем заслужено носят името „лабиринти“.

Дълго време мистерията около това място вълнува учените. До 1980 г. то било считано за тракийско светилище или дори гробница на одриски владетел. Но по-задълбочени археологически проучвания разкриват истината – това е древен златодобивен рудник, част от богатата рударска история на Родопите.

Впечатляващите галерии започват с хоризонтални входове, които плавно преминават в система от вертикални шахти, изсечени в твърдата скала. По тези шахти рудата е била транспортирана към повърхността. В скалите и днес личат следи от подемни устройства – отвори за макари, чрез които са се изнасяли скалните маси и е осигурявана вентилация на тунелите.

Любопитно е, че и до днес могат да се видят следи от древния процес на промиване на златната руда – безмълвни свидетели на интензивната работа, кипяла тук преди хилядолетия.

Най-загадъчното обаче е, че според някои изследвания рудниците може да са дори по-стари от римската епоха, което ги поставя сред най-древните известни златни рудници в района. Това напълно се вписва в данните за хилядолетната традиция на рудодобив в Източните Родопи – регион, пропит с история, легенди и злато.

Материалът Антични златни рудници „Стремските лабиринти“ е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.