Описание на плана
На 18 км. североизточно от гр. Кърджали се намира Археологически комплекс Перперикон. Асфалтов път довежда до подножието на скален връх, на който се намират основните обекти на най-големия мегалитен паметник в България.
Какво е привлякло древните хора на това място в средата на долината на Перперешка река! Съчетанието на вода, плодородна почва и скали, опиращи в небето или нещо, за което днес нямаме сетива! Каквото и да е то , накарало е хората да носят дарове в глинени съдове, глинени фигурки, каменни сечива , да ги полагат в естествените скални пукнатини , наричайки ги на боговете от края на V хилядолетие пр. Хр.
В късната бронзова епоха,ІІ хил.пр.Хр. свещеното място е преоткрито. Започва упражняването на нови култови практики и ритуали. Започва и в продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, включващ стотици помещения, като са отнети хиляди тонове камък. Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид.Той се състои от крепост на върха, Акропол; укрепен Дворец-светилище, както и северно и южно подградие.
Естествен скален разлом, оформен като коридор със стъпала по пода, започва от основата на скалния венец и довежда до крепостната стена, опасваща Дворецът – светилище. На площ от няколко хиляди кв.м. са разположени няколко десетки помещения, свързани с коридори и стълбища. Широк коридор разделя Двореца на две несиметрични части . Западната е заета от по-малки по размери едноетажни помещения. На изток се развива представителна зала с ширико предверие, в западната част на което се намира изсечен в скалите трон.На изток , поради денивилация се развиват два етажа, изсечени в скалите. На североизток се развива крило, в което се намират едни от най-ранните изсичания- три фурнообразни ниши с нарастваща на север големина. Северозападната част на комплекса е заета от монументално помещение, с овална форма,без покрив. В самия център е изсечен пирамидален постамент, завършващ с величествен кръгъл олтар, с приблизителен диаметър 2,50 м.,чиято повърхност е обгорена от многобойните опалвания.Тази зала е била сърцето на прочутото светилище на Дионис-Загрей, в което се извършвали прорицания, според свидетелството на Херодот. Тук, според разказа на Светоний , бащата на Октавиан Август ,получил предсказание за бъдещето на своя син. Авторът разказва, че когато жрецът излял виното върху горящия огън, пламъкът се издигнал толкова високо, ,колкото когато преди векове в светилището бил Александър Велики.
Последните проучвания разкриха две изключително интересни сгради, намиращи се в южното подножие на хълма – голяма трикорабна базилика от средата на V в.с живот до ХІV в.,преустройвана многократно и цистерна, изсечена в скалите, осигуряваща вода за южния квартал.
През последните години окончателно бе проучена крепостта на върха – Акропола. Тя е построена върху останките на древното светилище, което е обхващало цялото било. Множество скални олтари от къснобронзовата и ранножелязната епоха са органично включени в основите на изградените постройки. Стената, изградена от старателно оформени каменни блокове, е с дебелина от 2,5 м. Тя обхваща върха от всички страни, по трасето и са запазени основи на кули други фортификационни съоражения. Крепостта е имала три входа.Особено монументална е Южната порта, която е изсечена в монолитната скала. Укрепената площ е била заета от жилищни и обществени сгради, разделени от улици, изсечени в скалите. Централната част е заета от градския площад. В източната му част бе разкрита базиликална сграда, изсечена в скалите. Възникнала като езически храм, след приемането на християнството тя е превърната в църква, като от изток е изградена масивна апсида. От запад в сградата се е влизало чрез два изсечени в скалите монументални портала, със запазени отвори за двукрили врати.
На запад от предхрамовия площад се намира изсечена в скалите улица, с елегантна колонада, водеща до т.н. Малък дворец. На север от нея са разкрити основите на голяма представителна сграда. На запад се намира най-ранната църква, еднокорабна,с елегантни пропорции и изящен каменен амвон, която може да се свърже с мисията на епископ Никета Ремесиански, наложил християнството в Родопите. В близост е разположено голямото скално водохранилище, осигуряващо вода в периодите на обсада.
На северозапад е разкрит изцяло един от жилищните квартали , състоящ се от каменни сгради с приземи, стопански и складови помещения.
Крепостта запазва своята важност и през Средновековието. В края на ХІІ в. Акропола е превърнат в мощна крепост , изградена е вътрешна крепостна стена, която превръща западната част в цитадела. На изток се проследява плътно застрояване от едноделни и двуделни полувкопани жилища, в които на място се откриват хромели, части от огнища и други елементи от интериора. Крепостта е контролирала един голям и гъсто населен район, в който основно място за заемали рудниците за добив на злато, намиращи се само на няколко километра югозападно .
През 1339 г. в писмо на Вселенския патриарх Перперикон е означен като център на епископия със значителни възможности. Епископът бил толкова богат, че му било наредено да изплаща пенсията на обеднелия митрополит на Филипи.
В 1343 г.във гражданската война във Византия се включва и цар Иван Александър, който праща експедиция за завоюването на Ахридос. Превзет е Перперикон, където е назначен царски архонт, но скоро крепостта е завзета от Йоан Кантакузин, чиито съюзници наемниците на Умур често извършвали грабителски походи, довели до западане на живота в крепостите и селищата в Ахридос.След падането на Димотика през 1362 г. и последвалото нашествие на османците крепостта е превзета и опожарена и тук е устроен един от военните лагери на завоевателите, просъществувал вероятно да 80 – те годни на ХІV в.
Времето покрило със забрава и пръст хилядолетния живот на хълма.
Входни такси за Перперикон:
Ученици, студенти и пенсионери – 2 лв.
Посетители над 18 г. – 6,00 лв.
Беседа – 30 лв.
Намаление за групи над 20 души – 50%
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
