Достигайки, по красивата горска пътека, в подножието на скалния масив, изправяйки се пред него, с лице на юг, е нужно да отместим само леко погледа си в ляво, в ниското, от високата скала, за да забележим, че тя пази тайната не само на мистериозното лице, което дали Майката-природата е изваяла, или е била намесена и човешката ръка, в основата на скалния масив е скътан входа на пещерата. Още пристъпвайки пред входа ѝ сме омагьосани от това което виждат очите ни, защото осъзнаваме, че стоим пред малка пещера, която силно ни напомня за не безизвестната пещера Утроба (намираща се в близост, на около 1,5 км, по права линия, на отсрещния хълм, на левия бряг на р. Боровица, в местността Тангардък кая ). Входът ѝ (от североизток) е доста висок, около 5 м, но от части е препречен от голям скален къс, който вероятно се е отчупил преди стотици години, в следствие на естествените климатични и природни процеси на изветряне и ерозияна на скала, поради което приблизителната ѝ дължина от около 34 м, се скъсява до около 26 м (при естествен наклон от 10-15 градуса, а самата тя е частично запълнена с пръст и отломени малки и по-големи късове от скалата и нивото по което стъпваме не е всъщност нейния под). Като в дъното ѝ, на фона на лекия сумрак в нея, се вижда проблясване на светлина, където има друг малък, тесен отвор, образно казано вход, втори (югозападен-горен, вероятно образуван от стичащата се вода и може би дооформен умишлено от човешка ръка), умалено копие на главния към пещерата, с размери около 0,70/0,40 м, за разлика от официално регистрираната и публикувана (през 2001 г.) пещера Утроба в Тангардък кая, при която в дъното ѝ се забелязва издълбаният олтар (висок около 1,30 м) – символизиращ матката, до който достига почти идеално оформен слънчев лъч (символизиращ фалос), но само през определено време от годината, когато слънцето се намира ниско на север, би могъл да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата (като според изчисленията това са месеците януари-февруари), действие което олицетворява свещената връзка между скалата и

Слънцето, възраждането на живота. Което е отличаващото я от класическия тип пещери-утроби, но не бихме могли да не забележим, като обхванем с поглед цялата пещера, също така и приликите, като пукнатината, макар и по-грубо оформена, преминаваща през цялата горна част (тавана) на пещерата, цялостната ѝ форма на женска утроба, стените, които носят усещането, че това не е само дело на природата, но и на човешка ръка, дооформила я до вида в който я виждаме днес. А като започнем по внимателно да изучаваме стените на пещерата забелязваме и множеството малки, в повечето случаи кръгли, с различни размери, но и с по-разнообразна форма, ниши, които също не бихме могли със сигурност да кажем, дали са дело на непрекъснато стичалата се, в пещерата, дълго време вода и природните процеси или са дооформени умишлено. Няма как да бъдем сигурни, без по-детайлно изследване от специалисти, че случайно сме се натъкнали на една нова, в района на Източните Родопи, пещера от типа „утроби“, но със сигурност сме открили още едно, от многототайно скътани съкровища, на този вълшебен край, на природни и исторически чудеса, на невероятна природа и на прекрасни, добри и топли хора.

Но стоейки в нея усещането е невероятно, леко странно, мистично, дълбоко, носи смесени чувства, олицетворение на силата на природата, но и на човешките вярвания още от древността, свещената им връзката с природата, култа към силата, към небето, Слънцето, Богинята-майка, смъртта, възраждането (подобно на самата природа), случващо се пещерата-светилище, разположено в планинските недра.

Материалът Пещера Светилище и едно от Каменните лица в Родопите е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

След като влезете в Дъждовница, правите остър завой на 180° и се спускате по тесен асфалтов път към Снежинка. Малко преди входа на селото, до стара чешма с удобно уширение за паркиране, започва и самата пътека. Тук ще видите ясно отбелязаната жълта маркировка, която ще ви води през равен, полегат маршрут с обща дължина от 5,5 километра – идеален за всяка възраст и физическа подготовка.

Пътеката преминава през самото село Снежинка, където днес живеят само две семейства. Атмосферата тук е като застинала във времето – стари родопски къщи, уханни дворове и усещане за пълно спокойствие.
Напускайки селото, вляво и напред ще забележите скален масив, известен като пещери „Снежинките“ – четири на брой, тесни, ниски и труднопроходими. Те са разположени на скала, където през Средновековието е съществувало крепостно съоръжение. Поради трудния терен не препоръчваме да се посещават без опитен водач или човек, който добре познава района.

Маршрутът продължава по стар коларски път, който открива уникални панорами към язовир Кърджали, минава през борова гора и стига до въжен мост, свързващ двете общини – Кърджали и Ардино.

По пътя често могат да се видят сърни, костенурки, кълвачи, а земята е покрита с мащерка и лапад, които ухаят на истинска, жива природа.
Пътеката носи името „Доброволец“ в чест на доброволците от Туристическия информационен център към Община Кърджали, които с много труд полагат маркировка и се грижат за чистотата и достъпността на туристическите маршрути на територията на общината.

Това е „Доброволец“ – пътека, която не просто свързва природата с хората, а показва колко далеч може да стигне ентусиазмът, когато е воден от любов към Родопите.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Екопътека „Доброволец“ е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Пътят до самото село минава покрай величествения язовир Боровица – източникът на питейната вода на града, който създава усещане за покой и мащаб още преди началото на пешеходния маршрут.

Оставете колата си в центъра на селото, до старата каменна чешма – тук започва приключението. Маршрутът до водопада е около 3 километра и отнема приблизително един час ходене. Пътеката е подходяща както за големи, така и за деца (стига да са с подходящи обувки и щеки) – идеален семеен маршрут за уикенд сред природата.

По същата пътека започва и изкачването към връх Чиляка (1459 м) – най-високата точка в района. Онези, които се целят към върха, могат да направят кратко отклонение от около 400–500 метра, за да зърнат водопада в пълната му пролетна сила.

Водопадът на Безводно е сезонен – най-красив е през пролетта, когато снежните води от планината пълнят коритата и го превръщат в истински спектакъл. Със своите около 28 метра височина, той е един от най-високите и живописни водопади в региона на Кърджали. Потокът му се спуска каскадно по скалите и внася усещане за движение и живот в спокойния пейзаж на планината.

Това е маршрут, който съчетава лекота, достъпност и пълно потапяне в магията на родопската природа – онзи тип преживяване, което ни напомня колко е лесно да намерим щастие в простите, но величествени неща.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Водопадът на село Безводно е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Богатство на животинския свят
Едно от най-забележителните неща в Юмрук скала е разнообразието на орнитофауната. Местността е важна за оцеляването на редки птици, сред които белоглавият и египетският лешояд, черният щъркел и бухалът. Тук се намира и едно от основните гнездовища за белоглавите и египетските лешояди в България. Други интересни видове включват черношипата ветрушка, тракийския кеклик и червеногушото коприварче. Юмрук скала е част от защитените зони по програмата „Натура 2000“, което гарантира опазването на богатството на биологичното разнообразие.

Богатство на растителния свят
Растителността на Юмрук скала съчетава различни типове растителни съобщества, включително ксеротермни дъбови гори и сухолюбиви тревни площи. Тук можете да откриете уникални растения като тлъстига, карамфил и каменоломки, които създават идеални условия за местообитание на различни животински видове.

Ориентиране в природата
Важно е да се отбележи, че в Юмрук скала няма обозначена маркировка на маршрутите, което може да затрудни ориентацията на неопитните туристи. Въпреки това, посетителите могат да се ръководят по пирамидките, които служат за ориентири. Основният маршрут започва от село Гняздово, откъдето се открива живописна гледка към защитената местност. Съветваме туристите да се подготвят добре и да носят необходимото оборудване, за да могат да се насладят максимално на природата.

Ако търсите място, където природата и времето са спрели, за да създадат перфектната картина на спокойствие и дива красота, Юмрук Скала е вашата дестинация. С обширните си скални местообитания, редки растения и птици, Юмрук Скала е не само защитена територия, но и истинско свидетелство за красотата и значимостта на дивата природа в България.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Юмрук скала е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Видове разходки и цени

Кратка разходка:

Продължителност: 30 минути
Цена: 50 лева

Дълга разходка:

Продължителност: 1 час
Цена: 100 лева

Цената е за целия курс, независимо дали се возят двама или 12 души. Това прави разходките идеални както за малки, така и за по-големи групи от приятели или семейства, които искат да споделят преживяването заедно.

Удобства и комфорт
Един от катамараните е специално оборудван с маси за хранене, което позволява на пътниците да се насладят на приятна трапеза, докато плават по водите на язовира. Това го прави идеално място за организиране на малки събирания, празненства или просто за релаксиращ обяд или вечеря на вода.

Как да резервирате
Резервации могат да се направят по телефона или през социалните ни мрежи. Препоръчваме да резервирате предварително, особено през летните месеци, когато търсенето е високо.

Не пропускайте възможността да се насладите на уникалната природа и спокойствието на язовир Кърджали с нашите комфортни и безопасни катамарани. Очакваме ви на борда!

Материалът Разходка с лодка по язовир Кърджали е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Локация и Достъп

Поемайки по пътя към пещера Утробата и Райски изглед, малко преди началото на маршрута за Райски изглед, ще забележите уширение на пътя вляво. Това е мястото, където можете да паркирате и да започнете кратката си разходка до Юрен Кая. Пътеката нагоре е около 200 метра и е лесно достъпна, което прави това място подходящо за посетители от всички възрасти. 

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Юрен Кая: Панорамна гледка към Язовир Кърджали е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Каменна сватба – скален феномен е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Материалът Арт галерия „Кръг“ е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Посещението през летните месеци предоставя освежаващ опит със зелени пейзажи, но се препоръчва внимание към достатъчното количество вода, особено през топлите дни. Самият маршрут не е изключително труден и е подходящ и за деца, но има някои стръмни и хлъзгави участъци. Стартовата точка е на 1.5 километра западно от село Пъдарци, следвайки червена и жълта маркировка, която води през приказни пейзажи и завършва със завладяващ изглед над язовира. След като стигнете до крайната точка, ако желаете да отидете до пещера Утробата, продължавате по жълтата маркировка

Маршрут

Началната точка на екопътека Райски изглед е на разстояние от приблизително 1.5 километра западно от село Пъдарци, област Кърджали. Достъпът до селото е по добър асфалтов път с доста завои. Прекосвайки селото, в посока запад, ще последвате няколко завоя. Първият от тях е наляво, а следващият – надясно. Точно на завоя вдясно има подходящо място за паркиране, откъдето срещу вас (по посока север) ще забележите тясна пътека, откъдето започва маршрута.

Следвайте тази пътека – обозначена е с червена маркировка и няма разклонения – трудно е да се объркате. Общата дължина на пътеката е около 1.6 километра с малко над 200 метра денивелация. Въпреки относителната краткост, началото на маршрута е стръмен и изисква приблизително 1 час вървене в посока. Достигайки края на пътеката ще дойде и наградата за усилията – очакват ви няколко удобни пейки и уникална гледка, разкриваща се над язовир Кърджали.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Екопътека „Райски изглед“ е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Да изкачите връх Моняк (586 м) си заслужава заради невероятната гледка, на която ще може да се насладите. Отвесните скали, които се обитават и от лешояди, язовир Студен кладенец, град Кърджали и пленителните Източни Родопи са част от това, което ще радва очите ви от върха.

От Монек се вижда и Крепостта Вишеград.

Пътеката към върха е добре маркирана. През лятото си носете достатъчно вода, тъй като има участъци, в които няма сянка.

Историята на крепостта, бранеща върха, векове наред, е също толкова завладяваща и пленителна, колкото и гледката от високия и скалист връх. Според наличните средновековни извори най-голям град на Ахридос през XII-XIV в. е била крепостта Мнеакос – разположена в долината на средна Арда, източно от гр. Кърджали. Руините на голямата крепост над с. Широко поле са в непосредствена близост и пряка оптическа видимост с епископския център в кв. „Веселчани“, в града. Малко встрани от тях, при сегашното с. Вишеград, на 2 км от голямата твърдина, има още една крепост, чиито стени и днес са запазени отлично (позната сред хората като крепостта Вишеград). Заедно с Перперикон, Мнеакос е най-добре засвидетелстваната в изворите крепост в Източните Родопи. Споменат е в „История“ на Георги Акрополит, в която се описва българо византийската война от 1254-1255 г., един от изворите, които най-добре описват ситуацията в Централните и Източните Родопи през XIII в. За разлика от Перперикон обаче, Мнеакос е отбелязан в един не гръцки извор, визиращ първото десетилетие на XIII в, става дума за събитията около българо-латинските войни през 1205-1207 г, описани от френския хронист Жофроа дьо Вилардуен. Той изключително подробно разказва, че именно под Мнеакос, в плодородната и живописна долина на р. Арт (Арда), латините разполагат лагера си, където и узнават със сигурност за смъртта на първият латински император Бодуен в Търново. Както и тук, под самата крепост, баронския съвет на Латинската империя се събира и избира за нов император Анри. Предполага се че Мнеакос е споменат и в още един по-ранен, западноевропейски извор, описващ историята на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). Тогава безчинстващите в Тракия кръстоносци извършват грабителски набези в района Филипопол- Адрианопол-Дидимотейхон. Ако представените в извора сведения се отнасят действително за Мнеакос, то това би било най-ранното споменаване на
средновековната твърдина в Източните Родопи.

Предвид че Мнеакос е бил областен център на Ахридос през XIII- XIV в., в него, според
историческите извори, са резидирали няколко известни от източниците управители. През 1993-1996 г. в крепостта са извършени археологически разкопки и пълно геофизично заснемане. Те са продължение на частичните сондажи, проведени от Ив. Балкански през 1972-1973 г. В подножието на високия хълм са намерени останки на паметници от различни епохи, включително скални гробници и изсечени тракийски ниши.

Твърдината се състои от две отделни укрепителни звена: външен град и цитадела в най-високата част. Средновековната крепост е разположена на изключително стръмен каменист връх, три от страните на който са отвесни и се извисяват на стотици метри над обикалящата го р. Арда. Твърдината е и една от най-високите по българските земи, като върхът е на 586.7 м от морското равнище. Тя е и една от най-големите крепости у нас – укрепената площ надхвърля 20 000 кв. метра. По дългата ос Мнеакос е почти 0.5 км. Крепостната стена опасва около половината от града в по-достъпните западна, югозападна и северна посоки. На североизток и югоизток се достига до отвесни пропасти, чието укрепление е било излишно. Зидът на крепостната стена е характерен за средновековната епоха, граден от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Основите на стената лягат направо върху скалата, която на места е изсечена, за по-добро захващане. От уязвимите западна и северна страни крепостната стена е била по-стабилна и очевидно по-висока, върху труднодостъпните скали от югозапад тя е била по-тънка и доста по-ниска. Някога крепостта е изглеждала много живописно и впечатляващо, със стените си изградени на невероятна височина. В завършения си вид градът Мнеакос е притежавал три кули, разположени около входното пространство и на югоизток от него. Без да се смятат многобройните кули на вътрешния замък, който представлява крайната източна част на крепостта и отбранява източното направление. Крепостната порта е разположена в ниския западен ъгъл на укреплението, който се намира в най достъпната зона и откъдето надолу тръгва изсечен в скалите път. Главното укрепително съоръжение, охраняващо входа, е масивна куха кула с неправилен трапецовиден план. При извършването на разкопките става ясно, че тя е била обмазана, отвън, с бяла хоросанова мазилка, като не е покривала изцяло повърхността, а са изпъквали необмазаните заоблени части на едрите камъни. Така се е получавал живописен декоративен ефект, наподобяващ мозайка. Вътрешността на кулата е разделена на етажи, до които се стигало по дървени стълби. Днес руините на съоръжението се издигат на височина 5.2 м. Широчината на входа, на крепостта, може да се изчисли само приблизително на 3-3.20 м, като вероятно е била двукрила с масивна дървена стена, обкована отвън с големи железни пирони с ромбовидна форма и остри шипове, а отвътре портата се е блокирала с огромно резе, от яка дървена греда. Подходът към кулата и към бойната пътека на куртината е ставал по масивно стълбище, долепено до вътрешната страна на крепостната стена. В малко по-късен момент от историята на Мнеакос, в северозападна посока от портата, по крепостната стена, е изградена втора, плътна ъгловата кула с план на неправилен трапец. По този начин е била оформена класическа защита на портата с две фланкиращи кули. А третата кула на града е изградена по южната част от крепостната стена, въпреки че този участък е изглеждал почти непревземаем, заради стръмните урви и сипей спускащи се към р. Арда, при внимателно вглеждане се забелязва малък подход, по който, макар и трудно може да бъде осъществено изкачване към крепостта. Кулата е неголяма, плътна и с четириъгълен план, използвана вероятно и като наблюдателница поради отличната видимост от нея към долината.

На 50 м северно от входа на крепостта и извън нея обитателите са изградили обемно водохранилище разкрито при разкопките. Цистерната е използвала естествен разлом в скалите, но той е бил допълнително издялан, за да получи план на четириъгълник. Басейнът е бил облицован с ломени камъни, споени обилно с бял хоросан. Басейнът е бил пълнен с вода от отстоящо на стотина метра езерце под крепостната стена, като за целта е имало изграден водопровод от глинени тръби, за което свидетелстват откритите фрагменти на място. Като водохранилището се е захранвало и от дъждовете. Във вътрешността на крепостта е открит и друг водосборен басейн, в подземието на голяма многоетажна сграда, намираща се на около 70 м югозападно от вътрешното укрепление, регистрирана още от Ив. Балкански и проучвана в последствие. Сградата е имала чудесно изложение на юг, като същевременно е била добре защитена в скалите от северните ветрове, като се намира и в близост до цитаделата, предвид разкритото при археологическите разкопки, вероятно в нея е живял високопоставен човек, може би началника на гарнизона. На някои места за стена на подземния етаж служи издяланата скала, като във височина е изсечено легло за несъществуващите днес зидове на горните етажи, докато на други е направена облицовка от ломени камъни, споени с бял хоросан. Подът е от естествената скала, която е заравнена отлично с длета и покрита с дебел пласт хидрофобен хоросан със счукана тухла и парчета натрошени керамични съдове. В това подземие се е съхранявала питейна вода, събирана посредством добре оформена водосборна повърхност. Чрез умело конструирани канали дъждовната вода се е насочвала към цистерната.

Разкрита е и втора голяма сграда в града, намираща се на около 50 м източно от главната порта. Подобно на първата, при тази сграда също е използван естествен скален разлом, където е оформено подземие. Вероятно и тази сграда е имала няколко етажа. За да се оформи подземието, стените на скалния разлом също са били издялани и заравнени и в последствие облицовани със зидове, като пода, след изсичането и подравняването на скалата е бил покрит с плоски тухли, залети с хоросан. Предвид намерените керамични съдове в подземието (амфори, стомни, гърнета, чашки) вероятно е било огромен хранителен склад. Южната тераса на върха прави впечатление с удобното си за живот разположение,което е доказано и при археологическите разкопки. При проучванията там са намерени множество предмети на бита (прешлени за вретено, огрибки, ножове, игли, чанове, огнива, оловни тежести, ведро за вода, керамични съдове), множество животински кости, намерени са и върхове от копия и стрели, бронзови монети, украси за дрехи (бронзови и железни апликации), фрагменти от бронзов пръстен, бронзова гривна, железни токи (за войнски колани), както и стотици железни пирони, които са използвани в строителството на дървени постройки и са скрепявали масивните греди и дъски в тях. Живели са цели семейства с покъщината и стопанските си сечива, като мъжете вероятно са били войни. Вътрешния „замък“ на Мнеакос е кацнал в най-високия източен дял на укрепения хълм. Той е много важно звено в общата фортификация на града, защото прегражда сравнително уязвимите източно и югоизточно направления. Вътрешното укрепление заема площ от 2000 кв. м. Следвайки конфигурацията на терена, крепостта е добила овални очертания. Защитните стени на цитаделата са по-тънки от тези на самия град, но начинът на градеж не се различава особено – ломени камъни, споени с бял хоросан. По крепостните стени на цитаделата има изградени пет кули, те са плътни и са изградени подобно на крепостната стена от ломени камъни на хоросан. Северната кула е единствената полукръгла, останалите северозападната, западната и югоизточната, са с неправилен четириъгълен план, като южната кула е напълно обезличена и днес нейният план може да бъде възстановен само по предположения. Не е изключено на изцяло унищожения югозападен участък от крепостната стена да е имало още една кула. Добре е запазена портата (която има доста сложна конструкция) на вътрешния замък, която се намира в северозападната част на крепостната стена и води към града. Фланкирана е от полукръглата и близката четириъгълна кули. Пората вероятно е била двукрила, по
чиято външна страна, подобно на главната градска порта, са били забити пирони с широки глави за укрепване и декоративна украса, като вероятно и имало над нея арка, оформена от варовикови блокчета и тухли, изводи базирани на откритите материали по време на археологическите разкопки. Подобно на другите две проучени сгради в града, тук също е разкрита такава, като за нея също е използван естествен скален разлом, който е бил обработван допълнително, като в него са вместили правоъгълна постройка, градена от ломени камъни споени с бял хоросан. В нея са намерени фрагменти хидрофобна мазилка, което дава основание да се предполага, че и при нея долният етаж е използван за водохранилище или склад. Определено освен изследваната четириъгълна сграда, там има и други постройки. В тази насока трябва да се приеме сведението на Ив. Балкански, че при изкопните работи преди 30 години са разкопани няколко християнски погребения с нагръдни кръстчета от някакъв минерал. Това предполага съществуването на църква в цитаделата. Бихме могли да споменем тук, че в Източните Родопи навремето са проучвани още няколко подобни цитадели, като тази на Мнеакос, при Устра, Вишеград и Башево. Мнеакос е типична военна крепост, обитавана в мирно време от малък гарнизон и свързани с поддръжката занаячии. Населението е живяло в неукрепени квартали и селища в подножието на върха и край реката. (Литература: Н. Овчаров, Д.Коджаманова, Перперикон и околните твърдини през Средновековието, Крепостнотостроителство в Източните Родопи, 2003 г.)

Но всъщност всяка разказана история и всички исторически факти губят смисъла си в един момент. Както и независимо по кой път ще поемете към върха, дали в началото на с. Широко поле ще хванете стария път в дясно, или по отбивката, в дясно, на главния път идващ от гр. Кърджали (където има разположена от кафявите указателни табели отнасящи се за исторически и други забележителности). Спиращата дъха гледка и опияняващото чувство, че преди векове други като нас са стоели на същото място, на върха на скалата, вперили поглед в необятните Родопи, любували на същата пъстра и живописна картина, може би дори при сетния си дъх, мисля че потапя всеки в омагьосващата атмосфера и го зарежда с енергия, което би го оставило безмълвен и жадуващ да се връща отново и отново към тази приказка и тази малка част от нашатапрекрасна страна.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Връх и крепост Моняк (Монек) е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.