Материалът Новата джамия е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Материалът Централна джамия в гр. Кърджали е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Позлатените църковни куполи, отразяващи слънчевите лъчи, привличат погледите на жителите и гостите на града отдалеч, подканяйки всеки да се спре за момент пред храма и да се порадва на красивата му архитектура и зеленината в градината, като след момента на спокойствие, който би му донесла гледката да прекрачи през широко отворените врати на храма, в свят на тишина и мир, и да запали свещица.

Църквата „Св. Георги Победоносец“ е първият построен храм в Източните Родопи следосвобождението им, през 1912 г. Сградата е трикорабна, кръстокуполна църква с вградена камбанария, датира се от първата половина на ХХ в. Инициатор е отец Георги Стоянов, който идва в Кърджали като военен свещеник. Първата копка е направена на 27 юни 1926 г. На 28 октомври 1928 г. храмът е осветен от епископ Харитон.

Иконостасът и останалата дърворезба са дело на Филип Иванов Филипов, а останалите стенописи и иконите – на художника Г. Желязков. През 1954 – 1955 г. се възобновява старата иконография на художника Петър Джамджиев и декоратора Милчо Каролев. Храмът е построен изключително с помощи, отпуснати от тогавашните Момчилградска Окръжна Постоянна Комисия, Кърджалийска Градска Община, други общини от окръга, Светия Синод на Българската Православна Църква, както и от волни пожертвувания на частни лица – жители на гр. Кърджали.

Обновлението на храма „Св. Георги Победоносец“ се дължи на чистия ентусиазъм на настоящия свещенослужител в църквата отец Петър Камен Гарена. За годините си служба в Кърджали, той изгражда един модерен храм от почти изоставената преди църква. През март 1998 г. е изпратен в гр. Кърджали от Пловдивския митрополит Арсений. Отец Петър е инициаторът за възстановяването на стенописите в храма след рухването на покрива му, в края на деветдесетте години, което завлича с него и голяма част от стенописите. И така заради липсата на достатъчно финанси за реставрация им, отец Петър Гарена само с помощта на местни художници успява сам да ги възстанови.

Отец Петър е и този който поставя позлатените титанови куполи на храма „Св. Георги Победоносец“, чийто златен блясък озарява за първи път града на Великден, на 5 май 2002 г. По-големият купол е с диаметър 6 метра, направени са по уникална технология, заимствана от московски майстори, ромбоидните люспи са с размер 12 см и са изготвени в пловдивски цех за галванопластика, като изготвянето им е отнело повече от три месеца, а самото монтиране на пластините отнема няколко дни. Изготвянето на проекта и изработката му са извършени с помощта само на дарения. Преди да бъдат монтирани, куполите са осветени от енорийския свещеник отец Петър. На 26 декември 2008 г. по случай 80-годишнината на църквата Пловдивският митрополит Николай освещава обновения храм „Св. Георги Победоносец“. През октомври 2000 г. е създаден и църковния хор при храм „Св. Георги Победоносец“, с диригент Марин Владинов, а първото му изпълнение е на празничната литургия на Рождество Христово същата година. Хорът е смесен и се състои от 10 мъже и 12 жени на различна възраст.

В северната част на двора на храма, през 2010 г., в специално изградена мраморна костница са положени костите на 199 незнайни православни християни. Като техните останки са събирани през годините от благочестиви люде, съхранявали ги и спасили ги от пълно забвение и унищожение. А с отслужването на заупокойна панахида и полагането на костите в мраморния саркофаг, от Пловдивския митрополит Николай, състоялото се събитие се превръща в значимо по отношение на миналото, настоящето, бъдещето и вечността. Саркофагът символизира паметта към загиналите за вяра и народ. Това се прави за първи път в действащ православен храм в България. Храмовият празник на църквата „Св. Георги Победоносец“ в Кърджали е на 6 май – Гергьовден. Денят, в който се чества празникът на Св. Георги Победоносец и денят на храбростта на българската армия. Тогава се прави и курбан за здраве на християните. Благодарение на направеното външно озвучаване на църквата по време на литургиите, на големите християнски празници се събират хиляди хора. При влизането в двора на църквата, от лявата страна, е построена непресъхваща чешма, с издялано в камъка изображение на Свети Георги. Към храма е изграден енорийски център, в който всяка година се организират летни лагери по богословие за деца от различни етноси.

Църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.

Материалът Църквата „Св. Георги Победоносец“ е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Според местните хора в началото на 20 век в кърджалийското село Джебироглар, на мястото на село Гледка (дн. кв.“Гледка“), живеела бежанка от Беломорска Тракия на име Калина Кехайова. Веднъж насън и се появила Богородица, която казала, че в местността „Чаира“, намираща се до самото село, селяните трябва да построят храм и да го кръстят на нейно име. Последват още два такива съня, като в последния светицата обещава да даде свидетелство за правотата на думите си. Така и става – на 28 януари 1928 г., след извършване на Велик водосвет, мъжът на Калина започва да копае на уреченото място, и още след първата копка се открива завита на руло икона, а след втората копка – бликва вода (лековитата вода на аязмо). След случая, всички удивени от чудесата, правят щедри дарения за построяването на храм, като първоначално на мястото е построен дървен параклис. Така е поставено началото на църквата, предшественик на днешния манастир.

В последствие на негово място е издигнат нов монолитен и просторен храм „Св. Успение Богородично“, осветен е на 29 май 1939 г (от Пловдивския Митрополит Кирил), с помощта и усилията на свещеник Васил Топузлиев (който свещонодейства тук цели 50 години – до 1983 г., като оставя трайна диря в съзнанието и духовния живот на всички) и местното население.
След няколкогодишно прекъсване на богослуженията, през 1990 г. в кварталния храм на кв. Гледка е въдворен отец Боян Саръев (5 май 1956 г. – 27 декември 2023 г.), известен на мнозина с благотворителната, мисионерска и проповедническа си дейност, който връща в лоното на православната църква десетки, а може би и стотици хора. През пролетта на 2000 г. отец Боян получава съновидение, в което Божията майка му дава наставление да изгради манастир, тъй като това място е свято, и ще идват на поклонение, да търсят утеха, християни от цяла България. Според думите на Богородица от видението, водата от кладенеца в двора била чудотворна и лекувала всякакви телесни и душевни страдания.

След получените наставления от Св. Богородица, отецът и презвитерата му Красимира започват усилена работа. Постепенно обителта придобива днешния си вид, благодарение на любовта, старанието и даренията на множество миряни.
Днес православното средище „Св. Успение Богородично“ (с трикорабна базилика и висока камбанария извисяваща се над комплекса и виждаща се отдалеч) има обучителен център, в който се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри, магерница, конферентна зала, библиотека.
Всяка събота и неделя в манастира се провежда неделно училище (за деца в събота, а за възрастни в неделя). Създаден е приют за бездомни, в който им се осигурява подслон и храна. Впоследствие към центъра се отваря и социалната кухня, в която се хранят над 100 човека – бедни хора от различни етнически групи.

В двора на манастира се намира параклисът „Животоприемний източник“, построен около кладенеца, за който Божията майка казва, че е благословен и мнозина ще намерят изцеление при него.
Съхранявана в манастира е и ценна реликва – частица от св. Кръст Господен. Открита през 2002 г. при археологически разкопки на средновековен епископски център, намиращ се в подножието на Перперикон. При разкопките в абсидната част на епископската църква са открити бронзови нагръдни кръстове – реликвариуми. В един от кръстовете, в мощехранителница, са открити частици от св. Кръст Господен. На 1 декември 2002 г. частиците от св. Кръст Господен са пренесени в храма “Успение Богородично” на кв. Гледка, с литийно шествие, организирано от отец Боян Саръев и с участието на благочестиви християни от цялата страна. Днес реликвата е изложена в храма за постоянно поклонение.

Материалът Храм Св. Успение Богородично е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Високо над село Подкова се издига минарето на дървената джамия, наричана „Джамия на Седемте девойки“. Това свещено място играе ключова роля в живота на местното население, главно съставено от българо-мохамедани и турци, последващи исляма. Джамията е отворена за всеки посетител, който желае да се наслади на красивия двор и вътрешността на храма (ако желаете да влезете вътре, трябва да се събуете).

Макар че датата на построяването на джамията е известна – 1428 г., не се знае почти нищо друго за нейната история. Въпреки това, всяка година на 6 май, по време на пролетния мюсюлмански празник Хъдърлез (който съвпада с нашия Гергьовден), хиляди посетители от цяла България, Гърция, Турция и дори Западна Европа се събират в джамията.

През 2009 г. джамията е реставрирана по старите строителни технологии и е обявена за паметник на културата, а 24-метровото дървено минаре е построено през 2018 г. Интересното е, че местните жители приемат легендата за седемте девойки като исторически факт. Те вярват, че тези момичета, чиито годеници не се връщат от войната, продават своята зестра и построяват джамията за една нощ, без да използват железни пирони. Легендата, предадена от поколение на поколение, се превръща в част от историята на това уникално място.

В наши дни, за да изразят благодарността си за подвига и саможертвата на седемте девойки, жителите на село Подкова са обособили седем символични гроба, наречени кенотафи – по един на всяка девойка.

В близост до джамията се намира гробищният парк на селото, който е осеян с лечебни камъни. Там е и „Дупченият камък“ или „Демитликая“ на турски, който, според вярванията, изцелява различни болести, включително и безплодие. Единственото условие е да се промушеш през отвора три пъти в посока обратна на часовниковата стрелка, за препочитане на 6 май, когато се счита, че мистичните лечебни сили на това място са най-силни.

Материалът Дървената джамия в село Подкова е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Материалът Манастир „Св. Йоан Предтеча“ е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Материалът Джамията на с. Мъдрец е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.