За да стигнете до средновековната крепост Кривус от село Башево, трябва да следвате маркирана пътека, която започва в северозападния край на селището. Тази пътека ви води през храсталаци и гора, като по пътя може да видите останките от стените на крепостта. Връщането става по същия маршрут.

Материалът Крепост Кривус е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Да изкачите връх Моняк (586 м) си заслужава заради невероятната гледка, на която ще може да се насладите. Отвесните скали, които се обитават и от лешояди, язовир Студен кладенец, град Кърджали и пленителните Източни Родопи са част от това, което ще радва очите ви от върха.

От Монек се вижда и Крепостта Вишеград.

Пътеката към върха е добре маркирана. През лятото си носете достатъчно вода, тъй като има участъци, в които няма сянка.

Историята на крепостта, бранеща върха, векове наред, е също толкова завладяваща и пленителна, колкото и гледката от високия и скалист връх. Според наличните средновековни извори най-голям град на Ахридос през XII-XIV в. е била крепостта Мнеакос – разположена в долината на средна Арда, източно от гр. Кърджали. Руините на голямата крепост над с. Широко поле са в непосредствена близост и пряка оптическа видимост с епископския център в кв. „Веселчани“, в града. Малко встрани от тях, при сегашното с. Вишеград, на 2 км от голямата твърдина, има още една крепост, чиито стени и днес са запазени отлично (позната сред хората като крепостта Вишеград). Заедно с Перперикон, Мнеакос е най-добре засвидетелстваната в изворите крепост в Източните Родопи. Споменат е в „История“ на Георги Акрополит, в която се описва българо византийската война от 1254-1255 г., един от изворите, които най-добре описват ситуацията в Централните и Източните Родопи през XIII в. За разлика от Перперикон обаче, Мнеакос е отбелязан в един не гръцки извор, визиращ първото десетилетие на XIII в, става дума за събитията около българо-латинските войни през 1205-1207 г, описани от френския хронист Жофроа дьо Вилардуен. Той изключително подробно разказва, че именно под Мнеакос, в плодородната и живописна долина на р. Арт (Арда), латините разполагат лагера си, където и узнават със сигурност за смъртта на първият латински император Бодуен в Търново. Както и тук, под самата крепост, баронския съвет на Латинската империя се събира и избира за нов император Анри. Предполага се че Мнеакос е споменат и в още един по-ранен, западноевропейски извор, описващ историята на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). Тогава безчинстващите в Тракия кръстоносци извършват грабителски набези в района Филипопол- Адрианопол-Дидимотейхон. Ако представените в извора сведения се отнасят действително за Мнеакос, то това би било най-ранното споменаване на
средновековната твърдина в Източните Родопи.

Предвид че Мнеакос е бил областен център на Ахридос през XIII- XIV в., в него, според
историческите извори, са резидирали няколко известни от източниците управители. През 1993-1996 г. в крепостта са извършени археологически разкопки и пълно геофизично заснемане. Те са продължение на частичните сондажи, проведени от Ив. Балкански през 1972-1973 г. В подножието на високия хълм са намерени останки на паметници от различни епохи, включително скални гробници и изсечени тракийски ниши.

Твърдината се състои от две отделни укрепителни звена: външен град и цитадела в най-високата част. Средновековната крепост е разположена на изключително стръмен каменист връх, три от страните на който са отвесни и се извисяват на стотици метри над обикалящата го р. Арда. Твърдината е и една от най-високите по българските земи, като върхът е на 586.7 м от морското равнище. Тя е и една от най-големите крепости у нас – укрепената площ надхвърля 20 000 кв. метра. По дългата ос Мнеакос е почти 0.5 км. Крепостната стена опасва около половината от града в по-достъпните западна, югозападна и северна посоки. На североизток и югоизток се достига до отвесни пропасти, чието укрепление е било излишно. Зидът на крепостната стена е характерен за средновековната епоха, граден от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Основите на стената лягат направо върху скалата, която на места е изсечена, за по-добро захващане. От уязвимите западна и северна страни крепостната стена е била по-стабилна и очевидно по-висока, върху труднодостъпните скали от югозапад тя е била по-тънка и доста по-ниска. Някога крепостта е изглеждала много живописно и впечатляващо, със стените си изградени на невероятна височина. В завършения си вид градът Мнеакос е притежавал три кули, разположени около входното пространство и на югоизток от него. Без да се смятат многобройните кули на вътрешния замък, който представлява крайната източна част на крепостта и отбранява източното направление. Крепостната порта е разположена в ниския западен ъгъл на укреплението, който се намира в най достъпната зона и откъдето надолу тръгва изсечен в скалите път. Главното укрепително съоръжение, охраняващо входа, е масивна куха кула с неправилен трапецовиден план. При извършването на разкопките става ясно, че тя е била обмазана, отвън, с бяла хоросанова мазилка, като не е покривала изцяло повърхността, а са изпъквали необмазаните заоблени части на едрите камъни. Така се е получавал живописен декоративен ефект, наподобяващ мозайка. Вътрешността на кулата е разделена на етажи, до които се стигало по дървени стълби. Днес руините на съоръжението се издигат на височина 5.2 м. Широчината на входа, на крепостта, може да се изчисли само приблизително на 3-3.20 м, като вероятно е била двукрила с масивна дървена стена, обкована отвън с големи железни пирони с ромбовидна форма и остри шипове, а отвътре портата се е блокирала с огромно резе, от яка дървена греда. Подходът към кулата и към бойната пътека на куртината е ставал по масивно стълбище, долепено до вътрешната страна на крепостната стена. В малко по-късен момент от историята на Мнеакос, в северозападна посока от портата, по крепостната стена, е изградена втора, плътна ъгловата кула с план на неправилен трапец. По този начин е била оформена класическа защита на портата с две фланкиращи кули. А третата кула на града е изградена по южната част от крепостната стена, въпреки че този участък е изглеждал почти непревземаем, заради стръмните урви и сипей спускащи се към р. Арда, при внимателно вглеждане се забелязва малък подход, по който, макар и трудно може да бъде осъществено изкачване към крепостта. Кулата е неголяма, плътна и с четириъгълен план, използвана вероятно и като наблюдателница поради отличната видимост от нея към долината.

На 50 м северно от входа на крепостта и извън нея обитателите са изградили обемно водохранилище разкрито при разкопките. Цистерната е използвала естествен разлом в скалите, но той е бил допълнително издялан, за да получи план на четириъгълник. Басейнът е бил облицован с ломени камъни, споени обилно с бял хоросан. Басейнът е бил пълнен с вода от отстоящо на стотина метра езерце под крепостната стена, като за целта е имало изграден водопровод от глинени тръби, за което свидетелстват откритите фрагменти на място. Като водохранилището се е захранвало и от дъждовете. Във вътрешността на крепостта е открит и друг водосборен басейн, в подземието на голяма многоетажна сграда, намираща се на около 70 м югозападно от вътрешното укрепление, регистрирана още от Ив. Балкански и проучвана в последствие. Сградата е имала чудесно изложение на юг, като същевременно е била добре защитена в скалите от северните ветрове, като се намира и в близост до цитаделата, предвид разкритото при археологическите разкопки, вероятно в нея е живял високопоставен човек, може би началника на гарнизона. На някои места за стена на подземния етаж служи издяланата скала, като във височина е изсечено легло за несъществуващите днес зидове на горните етажи, докато на други е направена облицовка от ломени камъни, споени с бял хоросан. Подът е от естествената скала, която е заравнена отлично с длета и покрита с дебел пласт хидрофобен хоросан със счукана тухла и парчета натрошени керамични съдове. В това подземие се е съхранявала питейна вода, събирана посредством добре оформена водосборна повърхност. Чрез умело конструирани канали дъждовната вода се е насочвала към цистерната.

Разкрита е и втора голяма сграда в града, намираща се на около 50 м източно от главната порта. Подобно на първата, при тази сграда също е използван естествен скален разлом, където е оформено подземие. Вероятно и тази сграда е имала няколко етажа. За да се оформи подземието, стените на скалния разлом също са били издялани и заравнени и в последствие облицовани със зидове, като пода, след изсичането и подравняването на скалата е бил покрит с плоски тухли, залети с хоросан. Предвид намерените керамични съдове в подземието (амфори, стомни, гърнета, чашки) вероятно е било огромен хранителен склад. Южната тераса на върха прави впечатление с удобното си за живот разположение,което е доказано и при археологическите разкопки. При проучванията там са намерени множество предмети на бита (прешлени за вретено, огрибки, ножове, игли, чанове, огнива, оловни тежести, ведро за вода, керамични съдове), множество животински кости, намерени са и върхове от копия и стрели, бронзови монети, украси за дрехи (бронзови и железни апликации), фрагменти от бронзов пръстен, бронзова гривна, железни токи (за войнски колани), както и стотици железни пирони, които са използвани в строителството на дървени постройки и са скрепявали масивните греди и дъски в тях. Живели са цели семейства с покъщината и стопанските си сечива, като мъжете вероятно са били войни. Вътрешния „замък“ на Мнеакос е кацнал в най-високия източен дял на укрепения хълм. Той е много важно звено в общата фортификация на града, защото прегражда сравнително уязвимите източно и югоизточно направления. Вътрешното укрепление заема площ от 2000 кв. м. Следвайки конфигурацията на терена, крепостта е добила овални очертания. Защитните стени на цитаделата са по-тънки от тези на самия град, но начинът на градеж не се различава особено – ломени камъни, споени с бял хоросан. По крепостните стени на цитаделата има изградени пет кули, те са плътни и са изградени подобно на крепостната стена от ломени камъни на хоросан. Северната кула е единствената полукръгла, останалите северозападната, западната и югоизточната, са с неправилен четириъгълен план, като южната кула е напълно обезличена и днес нейният план може да бъде възстановен само по предположения. Не е изключено на изцяло унищожения югозападен участък от крепостната стена да е имало още една кула. Добре е запазена портата (която има доста сложна конструкция) на вътрешния замък, която се намира в северозападната част на крепостната стена и води към града. Фланкирана е от полукръглата и близката четириъгълна кули. Пората вероятно е била двукрила, по
чиято външна страна, подобно на главната градска порта, са били забити пирони с широки глави за укрепване и декоративна украса, като вероятно и имало над нея арка, оформена от варовикови блокчета и тухли, изводи базирани на откритите материали по време на археологическите разкопки. Подобно на другите две проучени сгради в града, тук също е разкрита такава, като за нея също е използван естествен скален разлом, който е бил обработван допълнително, като в него са вместили правоъгълна постройка, градена от ломени камъни споени с бял хоросан. В нея са намерени фрагменти хидрофобна мазилка, което дава основание да се предполага, че и при нея долният етаж е използван за водохранилище или склад. Определено освен изследваната четириъгълна сграда, там има и други постройки. В тази насока трябва да се приеме сведението на Ив. Балкански, че при изкопните работи преди 30 години са разкопани няколко християнски погребения с нагръдни кръстчета от някакъв минерал. Това предполага съществуването на църква в цитаделата. Бихме могли да споменем тук, че в Източните Родопи навремето са проучвани още няколко подобни цитадели, като тази на Мнеакос, при Устра, Вишеград и Башево. Мнеакос е типична военна крепост, обитавана в мирно време от малък гарнизон и свързани с поддръжката занаячии. Населението е живяло в неукрепени квартали и селища в подножието на върха и край реката. (Литература: Н. Овчаров, Д.Коджаманова, Перперикон и околните твърдини през Средновековието, Крепостнотостроителство в Източните Родопи, 2003 г.)

Но всъщност всяка разказана история и всички исторически факти губят смисъла си в един момент. Както и независимо по кой път ще поемете към върха, дали в началото на с. Широко поле ще хванете стария път в дясно, или по отбивката, в дясно, на главния път идващ от гр. Кърджали (където има разположена от кафявите указателни табели отнасящи се за исторически и други забележителности). Спиращата дъха гледка и опияняващото чувство, че преди векове други като нас са стоели на същото място, на върха на скалата, вперили поглед в необятните Родопи, любували на същата пъстра и живописна картина, може би дори при сетния си дъх, мисля че потапя всеки в омагьосващата атмосфера и го зарежда с енергия, което би го оставило безмълвен и жадуващ да се връща отново и отново към тази приказка и тази малка част от нашатапрекрасна страна.

За да отворите GPX-файл със смартфон е необходимо предварително да сте инсталирали едно от приложенията GPX Viewer, Osmand или Oruxmaps.

Материалът Връх и крепост Моняк (Монек) е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.

Използвани са местни ломени камъните, добре обработени само от лицевата страна, хоросанът има бял цвят, вътрешността на стената е запълнена с необработени камъни, споени с обилен хоросанов разтвор. Куртината е построена направо върху скалите, без да се издълбава специално легло за основите. Дългата страна на замъка е в посока изток-запад. Отбранителните възможности на крепостната стена са подсилени с три кули: една полукръгла и две правоъгълни. Предполага се, че са били триетажни, като подземията или първият етаж са служели за водохранилища, в тях стените са измазани с хоросанова мазилка (до 2 см). Изкачването в кулите е било осъществявано от вътрешни каменни стълби, от които са запазени в две от кулите. Входът на крепостта се е намирал в най-източната част, като от него са запазени 7 стъпала, издълбани в скалата. Запазени са и основи от помещението, служело за живеене на пазещите входа. Вероятно вратата е била затваряна чрез вдигане – вертикално. Помещенията са построени в южната и югоизточната част на крепостта, като вътрешната страна на куртината е външната им страна. Регистрирани са 8 на брой, построени едно до друго, с максимални размери 10,95 х 5,80 м и минимални размери 2,50 х 1,70 м. Междинните стени имат дебелина 1 м. Приземният етаж е дълбок 5,60 м, като е служел за склад или водохранилище, като са обитавани горните два етажа. Запазени са леглата на напречните греди, носещи тавана и пода на помещенията. В някои от зидовете са запазени сантрачи. Крепостта е проучвана в периода 1971-1973 г. под ръководството на проф. Стамен Михайлов и археолога Иван Балкански, тогавашен уредник на Историческия музей в Кърджали. Като при провеждането на археологическите разкопки са намерени 1237 метални предмета (част от тях са 71 железни стрели, части от шлем, 2 брадви, 11 фрагмента от бронзови и железни кръста и 94 ножчета). Намерено е голямото количество керамичен материал (няколко цели глинени съда), както и множество бронзови корубести монети от този период. Писмени сведения за средновековната крепост Устра намираме в „Анали“ на Георги Акрополит (XIII в.) и произведенията на Ана Комнина и Йоан Кантакузин. (Източно-родопски крепости. Иван Балкански, София, 1977 г.)

Струва си да се отбележи, че в близост до средновековната крепост Устра се намират руините на тракийска крепост от желязна епоха. Тя се намира в местността „Сиври кая“ (Остри камъни) – скалист връх над с. Устрен, като крепостта е разположена на северния му склон.

За да се стигне до средновековната крепост на идване от гр. Джебел, точно преди влизане в с. Устрен, трябва да се поеме по черен път, който е указан с кафява табела (обозначаващи културно-историческите и природни забележителности у нас). Дори от тази отбивка може да се види скалата с крепостта. Пътят продължава около 2 км и извежда до бившата хижа „Устра“, която сега е ремонтирана и работи като къща за гости. Там е подходящо място за пренощуване преди или след посещение до крепостта. До крепостта се стига за 20-ина минути пеш по тясна и стръмна пътечка, дълга около 700 м. На самата пътека има указателни надписи. Всеки би могъл и да остави колата си в селото, ако тя не може да премине по пътя. След това разстоянието до къщата за гости отнема малко повече от половин час пеш. Другият маршрут, който може да се използва започва от с. Лебед, но не е обозначен и е по-труден за откриване. Но дружелюбните, местните хора го знаят много добре и могат с удоволствие и усмивка да ориентират всеки турист.
Най-трудният момент и при двата варианта са последните метри преди достигането до крепостта, защото се минава по скала, тъй като подстъпът към входа не е благоустроен. Но всяко препятствие си заслужа, след като веднъж стигнете до върха и видите спиращата дъха гледка от горе. На където и да погледне човек вижда зашеметяващата родопска шир. Сякаш времето и дъхът ти спират, не би могъл да откъснеш очи от неповторимия пейзаж, дори тялото ти не иска да помръдне и да се откъсне от това вълшебно място. Поемайки по пътя надолу, вървейки сред тишината, единственото
което усещаш е покой и мир в себе си.

Материалът Средновековна крепост Устра е публикуван за пръв път на Visit Kardzhali.