Περιγραφή προϊόντος.

Το μεσαιωνικό φρούριο και η κορυφή Monyak (Monek, Manyak) βρίσκονται περίπου 11 χλμ. από την πόλη Κάρτζαλι, δίπλα στο χωριό Shiroko Pole, πάνω από το φράγμα Studen Kladenets.

Η αναρρίχηση στο όρος Monyak (586 μ.) αξίζει τον κόπο για την απίστευτη θέα που θα απολαύσετε. Οι απότομοι βράχοι, στους οποίους κατοικούνται και γύπες, το φράγμα Studen Kladenets, η πόλη Kardjali και η μαγευτική Ανατολική Ροδόπη είναι μέρος αυτού που θα ενθουσιάσει τα βλέμματά σας από την κορυφή.

Απο το Μόνεκ φαίνεται επίση φρούριο του Βίσεγκραντ.

Το μονοπάτι προς την κορυφή είναι καλά σηματοδοτημένο. Το καλοκαίρι φέρτε άφθονο νερό καθώς υπάρχουν σημεία που δεν υπάρχει σκιά.

Η ιστορία του φρουρίου, είναι τόσο συναρπαστική
όσο και η θέα από την ψηλή και βραχώδη κορυφή. Σύμφωνα με τις διαθέσιμες
μεσαιωνικές πηγές, η μεγαλύτερη πόλη της - Αχρίδος τον 12ο-14ο αιώνα ήταν το φρούριο Μνεάκος
που βρίσκεται στην κοιλάδα του μέσου Άρδα, ανατολικά της πόλης Κάρτζαλι.
Τα ερείπια του μεγάλου φρουρίου πάνω από το χωριό. Σιρόκο πολέ βρίσκονται σε κοντινή απόσταση και άμεση οπτική
επαφή με το επισκοπικό κέντρο στη συνοικία «Βεσελτσάνη», στην πόλη. Λίγο μακριά τους, στο
σημερινό χωριό Visegrad, 2 χλμ. από το μεγάλο φρούριο, έχει ένα άλλο φρούριο,
γνωστό μεταξύ των ανθρώπων ως φρούριο του Βίσεγκραντ
Μαζί με το Περπερικόν, ο Μνιακός είναι ένα από τα καλύτερα καταγεγραμμένα φρούρια της Ανατολικής Ροδόπης.
Αναφέρεται στην «Ιστορία» του Γεωργίου Ακρόπολης, στην οποία περιγράφεται
ο Βουλγαρο-βυζαντινός πόλεμος του 1254-1255, μια από τις καλύτερες πηγές
που περιγράφουν την κατάσταση στην Κεντρική και Ανατολική Ροδόπη τον 13ο αι. Σε αντίθεση με το
Περπερικόν, ωστόσο, ο Μνάικος καταγράφεται και σε μια μη ελληνική πηγή που αναφέρεται στην πρώτη δεκαετία του δέκατου τρίτου αιώνα
μιλάμε για τα γεγονότα γύρω από τους βουλγαρολατινικούς πολέμους
1205-1207, που περιγράφεται από τον Γάλλο χρονικογράφο Geoffrey de Villardouin. Αυτός με εξαιρετικες
λεπτομέρειες περιγράφει ότι ακριβώς κάτω από τον Μνεάκο, στην εύφορη και γραφική κοιλάδα του ποταμού Άρτ (Άρντα),
οι Λατίνοι έστησαν το στρατόπεδό τους, όπου και μαθαίνουν για τον θάνατο
του πρώτου Λατίνου αυτοκράτορα Baudouin στο Tarnovo. Κάτω από το ίδιο το φρούριο,
το βαρωνικό συμβούλιο της Λατινικής Αυτοκρατορίας συνέρχεται και εκλέγει νέο αυτοκράτορα, τον Ερρίκο.
Υποτίθεται ότι ο Μνεάκος αναφέρεται και σε άλλη προηγούμενη, δυτικοευρωπαϊκή πηγή,
περιγράφοντας την ιστορία της Τρίτης Σταυροφορίας (1189-1192). Μετά οι παράνομοι
στη Θράκη, σταυροφόροι πραγματοποίησαν ληστρικές επιδρομές στην περιοχή της Φιλιπποπόλεως -
Αδριανούπολη-Διδυμοτείχου. Εάν ισχύουν οι πληροφορίες που παρουσιάζονται στην πηγή
όντως για τον Μνεάκο, τότε αυτή θα ήταν η πρώτη αναφορά
το μεσαιωνικό φρούριο στην Ανατολική Ροδόπη.

Предвид че Мнеакос е бил областен център на Ахридос през XIII- XIV в., в него, според
историческите извори, са резидирали няколко известни от източниците управители.
През 1993-1996 г. в крепостта са извършени археологически разкопки и пълно
геофизично заснемане. Те са продължение на частичните сондажи, проведени от Ив.
Балкански през 1972-1973 г. В подножието на високия хълм са намерени останки на
паметници от различни епохи, включително скални гробници и изсечени тракийски
ниши.
Твърдината се състои от две отделни укрепителни звена: външен град и цитадела в най-
високата част. Средновековната крепост е разположена на изключително стръмен
каменист връх, три от страните на който са отвесни и се извисяват на стотици метри
над обикалящата го р. Арда. Твърдината е и една от най-високите по българските земи,
като върхът е на 586.7 м от морското равнище. Тя е и една от най-големите крепости у
нас – укрепената площ надхвърля 20 000 кв. метра. По дългата ос Мнеакос е почти 0.5
км. Крепостната стена опасва около половината от града в по-достъпните западна,
югозападна и северна посоки. На североизток и югоизток се достига до отвесни
пропасти, чието укрепление е било излишно. Зидът на крепостната стена е характерен
за средновековната епоха, граден от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан.
Основите на стената лягат направо върху скалата, която на места е изсечена, за по-
добро захващане. От уязвимите западна и северна страни крепостната стена е била по-
стабилна и очевидно по-висока, върху труднодостъпните скали от югозапад тя е била
по-тънка и доста по-ниска. Някога крепостта е изглеждала много живописно и
впечатляващо, със стените си изградени на невероятна височина. В завършения си вид
градът Мнеакос е притежавал три кули, разположени около входното пространство и на
югоизток от него. Без да се смятат многобройните кули на вътрешния замък, който
представлява крайната източна част на крепостта и отбранява източното направление.
Крепостната порта е разположена в ниския западен ъгъл на укреплението, който се
намира в най-достъпната зона и откъдето надолу тръгва изсечен в скалите път.
Главното укрепително съоръжение, охраняващо входа, е масивна куха кула с
неправилен трапецовиден план. При извършването на разкопките става ясно, че тя е
била обмазана, отвън, с бяла хоросанова мазилка, като не е покривала изцяло
повърхността, а са изпъквали необмазаните заоблени части на едрите камъни. Така се е
получавал живописен декоративен ефект, наподобяващ мозайка. Вътрешността на
кулата е разделена на етажи, до които се стигало по дървени стълби. Днес руините на
съоръжението се издигат на височина 5.2 м. Широчината на входа, на крепостта, може
да се изчисли само приблизително на 3-3.20 м, като вероятно е била двукрила с масивна
дървена стена, обкована отвън с големи железни пирони с ромбовидна форма и остри
шипове, а отвътре портата се е блокирала с огромно резе, от яка дървена греда.
Подходът към кулата и към бойната пътека на куртината е ставал по масивно
стълбище, долепено до вътрешната страна на крепостната стена. В малко по-късен
момент от историята на Мнеакос, в северозападна посока от портата, по крепостната
стена, е изградена втора, плътна ъгловата кула с план на неправилен трапец. По този
начин е била оформена класическа защита на портата с две фланкиращи кули. А
третата кула на града е изградена по южната част от крепостната стена, въпреки че този
участък е изглеждал почти непревземаем, заради стръмните урви и сипей спускащи се
към р. Арда, при внимателно вглеждане се забелязва малък подход, по който, макар и
трудно може да бъде осъществено изкачване към крепостта. Кулата е неголяма, плътна

и с четириъгълен план, използвана вероятно и като наблюдателница поради отличната
видимост от нея към долината.
На 50 м северно от входа на крепостта и извън нея обитателите са изградили обемно
водохранилище разкрито при разкопките. Цистерната е използвала естествен разлом в
скалите, но той е бил допълнително издялан, за да получи план на четириъгълник.
Басейнът е бил облицован с ломени камъни, споени обилно с бял хоросан. Басейнът е
бил пълнен с вода от отстоящо на стотина метра езерце под крепостната стена, като за
целта е имало изграден водопровод от глинени тръби, за което свидетелстват откритите
фрагменти на място. Като водохранилището се е захранвало и от дъждовете. Във
вътрешността на крепостта е открит и друг водосборен басейн, в подземието на голяма
многоетажна сграда, намираща се на около 70 м югозападно от вътрешното
укрепление, регистрирана още от Ив. Балкански и проучвана в последствие. Сградата е
имала чудесно изложение на юг, като същевременно е била добре защитена в скалите
от северните ветрове, като се намира и в близост до цитаделата, предвид разкритото
при археологическите разкопки, вероятно в нея е живял високопоставен човек, може би
началника на гарнизона. На някои места за стена на подземния етаж служи издяланата
скала, като във височина е изсечено легло за несъществуващите днес зидове на горните
етажи, докато на други е направена облицовка от ломени камъни, споени с бял хоросан.
Подът е от естествената скала, която е заравнена отлично с длета и покрита с дебел
пласт хидрофобен хоросан със счукана тухла и парчета натрошени керамични съдове.
В това подземие се е съхранявала питейна вода, събирана посредством добре оформена
водосборна повърхност. Чрез умело конструирани канали дъждовната вода се е
насочвала към цистерната.
Разкрита е и втора голяма сграда в града, намираща се на около 50 м източно от
главната порта. Подобно на първата, при тази сграда също е използван естествен скален
разлом, където е оформено подземие. Вероятно и тази сграда е имала няколко етажа. За
да се оформи подземието, стените на скалния разлом също са били издялани и
заравнени и в последствие облицовани със зидове, като пода, след изсичането и
подравняването на скалата е бил покрит с плоски тухли, залети с хоросан. Предвид
намерените керамични съдове в подземието (амфори, стомни, гърнета, чашки) вероятно
е било огромен хранителен склад.
Южната тераса на върха прави впечатление с удобното си за живот разположение,
което е доказано и при археологическите разкопки. При проучванията там са намерени
множество предмети на бита (прешлени за вретено, огрибки, ножове, игли, чанове,
огнива, оловни тежести, ведро за вода, керамични съдове), множество животински
кости, намерени са и върхове от копия и стрели, бронзови монети, украси за дрехи
(бронзови и железни апликации), фрагменти от бронзов пръстен, бронзова гривна,
железни токи (за войнски колани), както и стотици железни пирони, които са
използвани в строителството на дървени постройки и са скрепявали масивните греди и
дъски в тях. Живели са цели семейства с покъщината и стопанските си сечива, като
мъжете вероятно са били войни.
Вътрешния „замък“ на Мнеакос е кацнал в най-високия източен дял на укрепения хълм.
Той е много важно звено в общата фортификация на града, защото прегражда
сравнително уязвимите източно и югоизточно направления. Вътрешното укрепление заема площ от 2000 кв. м. Следвайки конфигурацията на терена, крепостта е добила овални очертания. Защитните стени на цитаделата са по-тънки от тези на самия град, но
начинът на градеж не се различава особено – ломени камъни, споени с бял хоросан. По
крепостните стени на цитаделата има изградени пет кули, те са плътни и са изградени
подобно на крепостната стена от ломени камъни на хоросан. Северната кула е
единствената полукръгла, останалите северозападната, западната и югоизточната, са с
неправилен четириъгълен план, като южната кула е напълно обезличена и днес нейният
план може да бъде възстановен само по предположения. Не е изключено на изцяло
унищожения югозападен участък от крепостната стена да е имало още една кула. Добре
е запазена портата (която има доста сложна конструкция) на вътрешния замък, която се
намира в северозападната част на крепостната стена и води към града. Фланкирана е от
полукръглата и близката четириъгълна кули. Пората вероятно е била двукрила, по
чиято външна страна, подобно на главната градска порта, са били забити пирони с
широки глави за укрепване и декоративна украса, като вероятно и имало над нея арка,
оформена от варовикови блокчета и тухли, изводи базирани на откритите материали по
време на археологическите разкопки. Подобно на другите две проучени сгради в града,
тук също е разкрита такава, като за нея също е използван естествен скален разлом,
който е бил обработван допълнително, като в него са вместили правоъгълна постройка,
градена от ломени камъни споени с бял хоросан. В нея са намерени фрагменти
хидрофобна мазилка, което дава основание да се предполага, че и при нея долният етаж
е използван за водохранилище или склад. Определено освен изследваната четириъгълна
сграда, там има и други постройки. В тази насока трябва да се приеме сведението на
Ив. Балкански, че при изкопните работи преди 30 години са разкопани няколко
християнски погребения с нагръдни кръстчета от някакъв минерал. Това предполага
съществуването на църква в цитаделата. Бихме могли да споменем тук, че в Източните
Родопи навремето са проучвани още няколко подобни цитадели, като тази на Мнеакос,
при Устра, Вишеград и Башево.
Мнеакос е типична военна крепост, обитавана в мирно време от малък гарнизон и
свързани с поддръжката занаячии. Населението е живяло в неукрепени квартали и
селища в подножието на върха и край реката. (Литература: Н. Овчаров, Д.
Коджаманова, Перперикон и околните твърдини през Средновековието, Крепостното
строителство в Източните Родопи, 2003 г.)
Но всъщност всяка разказана история и всички исторически факти губят смисъла си в
един момент. Както и независимо по кой път ще поемете към върха, дали в началото на
с. Широко поле ще хванете стария път в дясно, или по отбивката, в дясно, на главния
път идващ от гр. Кърджали (където има разположена от кафявите указателни табели
отнасящи се за исторически и други забележителности). Спиращата дъха гледка и
опияняващото чувство, че преди векове други като нас са стоели на същото място, на
върха на скалата, вперили поглед в необятните Родопи, любували на същата пъстра и
живописна картина, може би дори при сетния си дъх, мисля че потапя всеки в
омагьосващата атмосфера и го зарежда с енергия, което би го оставило безмълвен и
жадуващ да се връща отново и отново към тази приказка и тази малка част от нашата
прекрасна страна.

Για να ανοίξετε ένα αρχείο GPX με κηνητό, πρέπει να έχετε εγκαταστήσει εκ των προτέρων μία από τις εφαρμογές GPX Viewer, Osmand ή Oruxmaps.